Дали Европа няма да пожертва Либия от егоизъм?
Файез ас Сарадж е най-голямата надежда на Запада за стабилизирането на Либия. Засега той не може да си позволи да се разходи без охрана дори из собствената си столица Триполи, но бъдещият премиер вече обяви, че първите министерства скоро ще подновят работата си.
"Малко след отлитането ни, уличните сражения бяха подновени", каза германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, описвайки обстановката след кратката си визита в либийската столица.
А там в последно време се изредиха доста дипломати - освен Щайнмайер, посещения направиха и неговите колеги от Франция, Италия и Великобритания. И ако тяхната добра воля и техните обещания доведат до някакъв резултат, то Сарадж би имал истински шансове за успех. За съжаление, двете страни имат съвършено различни приоритети.
Европа се опасява от хаос и нови бежанци
Европейците се страхуват от това Либия да не се превърне в нова „черна дупка” в Северна Африка, в "провалена държава", която да стане люлка на джихадизма, терора и трафика на оръжие и хора. По море страната се намира само на 300 километра от италианския бряг. Тоест, Либия е твърде близък съсед на Европа.
В същото време ЕС се страхува, че източният средиземноморски маршрут на бежанците отново може да се активизира и да породи нова бежанска вълна към Европа, защото пътят през Гърция междувременно беше затворен.
Затова страните от ЕС обсъждат различни мерки в подкрепа на новото либийско правителство на националното единство. Италия и Великобритания дори са готови да изпратят и военни части. Целта им е най-вече да спрат разширяването на т.нар. "Ислямска държава", да ограничат трафика на оръжие и да отрежат пътя на бежанците. Най-новата трагедия в Средиземно море, при която край бреговете на Египет се удавиха стотици бежанци, показва колко основателни са тези опасения.
Проблемът обаче е в това, че номинираният либийски премиер има съвсем различни приоритети: най-първо той иска да въведе поне някакъв минимум от сигурност в страната, защото Либия страда от ежедневни отвличания на хора и всякаква друга тежка престъпност.
В същото време Сарадж се нуждае от средства, с които да изплаща заплатите на хората. Той ще трябва да възстанови добива на петрол, както и работата на някои от основните държавни институции. Едва след като се подобри социалното и икономическо положение на хората, новото правителство би имало шанс да се закрепи и да започне да разоръжава бунтовническите милиции. В този смисъл борбата срещу "Ислямска държава" в източните части на страната е по-скоро второстепенна задача за бъдещия премиер.
Възстановяването на Либия е приоритет
Страната спешно се нуждае от помощ за възстановяване, от един нов план "Маршал", който да й помогне бързо да се съвземе икономически. ЕС в момента обсъжда създаването на фонд за подпомагане на Либия в размер на 100 милиона евро. Тези средства обаче далеч няма да са достатъчни. Засега Файез ас Сарадж се въздържа да иска военна помощ от Запада, каквито очаквания имаше. Той добре знае, че неговото правителство може да се закрепи, само ако успее да овладее ситуацията със собствени сили. А и повечето либийски граждани не желаят повече чужда военна намеса в страната.
Казано иначе: нещата няма да потръгнат, ако ЕС се опита да наложи на Триполи своя собствен дневен ред. Страната трябва да получи шанс сама да взема решенията си и със собствени сили - макар и с малко помощ отвън – отново да стъпи на крака. Чак тогава тя може да стане надежден партньор на Европа и да започне да изпълнява и европейските желания. А дотогава ЕС ще трябва да си намери друг начин да се справи с притока от африкански бежанци. Защото още дълго време ще е необходимо, докато Либия се превърне в „сигурна трета страна”.