Двата проблема с актуализацията на бюджета

Ако човек се ограничи с политическия дебат по темата, ще остане с впечатлението за една твърде странна актуализация. Предлага я правителство, което е в оставка, твърдейки обаче, че може и без нея. Приема я парламент, който си отива. Излъчилата правителството партия е „против”, а опозицията, настоявала цяла година за оставка, е „за”. Но пък после за часове променя позицията си, така че не е ясно дали ще се стигне до второ четене. Картината се усложнява от обективни обстоятелства и трудно предвидими фактори – неизвестни засега финансови величини (например около една затворена банка) крият рискове във време, когато възможностите за реакция ще са силно ограничени – в следващите три месеца няма да има парламент.

Не дали, а кога и как

Според двамата експерти, към които се обърна Дойче веле, въпросът не е дали да има актуализация, а кога и как да бъде направена тя.

Според главния икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова още в края на м.г. е било ясно, че планираните приходи са изключително оптимистични. Така е била заложена бомба със закъснител - голям риск от неизпълнение на приходите, който в момента се материализира. Ако се върви с досегашните темпове, казва тя, изоставането за цялата година на приходите ще бъде милиард и сто милиона, или около 1,4% от прогнозния БВП. Тоест, актуализация със сигурност е необходима, въпросът е кой и кога да я направи.

Старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов твърди, че надценяването на приходите е било политическо решение с цел да има повече бюджетни разходи преди евроизборите през май. Бюджетът не може да се изпълни в този вид - приходите от данъци трябва да се увеличат с 2 милиарда лева, а за първите пет месеца увеличението е едва 246 милиона. Дефицитът вече е поне 1 милиард и това няма как да се компенсира. Отделно -замразените еврофондове. Държавата трябва да плаща на изпълнителите, а не си получава средствата обратно от ЕС. По-лошото е, че е спряла да плаща, което създава риск да спре и изпълнението на проектите и да се загуби цялото европейско финансиране. За разлика от миналата година, когато актуализацията беше безсмислена, тази година актуализация ще трябва да има. Дали ще е сега или през есента, но тя е неизбежна, казва Ангелов.

А защо не разходите?

За Десислава Николова има два големи проблема с актуализацията. Първият е, че само механично се занижават приходите и се повишава дефицитът, а не се търсят възможности за рязане на разходи, което е по-разумният вариант от гледна точка на фискална дисциплина и бюджетното здраве. Така щеше да бъде спазен законът за публичните финанси, който налага два процента лимит на дефицита. Сега той се погазва още в първата година на действието си.

Вторият проблем е, че ревизията е много по-малка от нужната и най-вероятно през есента ще се наложи втора. И залаганият сега дефицит от 2,7% ще трябва да се повиши отново, освен ако не се възприеме мащабно орязване на разходи, което обаче вече ще е трудно да се направи в рамките на един-два месеца. Тоест, според Николова да се прави актуализация от днешното правителство би имало смисъл само, ако бяха съкратени разходите. Например, 500-милионният т.н. Фонд за икономически растеж и държавност, по който бързо и непрозрачно бяха раздадени пари за проекти със съмнителна ефективност.

Според Георги Ангелов също най-добрият вариант би бил да се свият разходи. Но за това, казва той, са необходими реформи. Например, вдигане на пенсионната възраст и промяна в здравната система. Те обаче не могат да се направят от служебно правителство, а само от действащ парламент. Без подобни реформи разходите ще се увеличават, а правителството няма възможност за реакция - може да спре да плаща на болници, доставчици на лекарства, изпълнители на проекти (както през 2009), но това не намалява разходите, а само ги отлага.

По-висок „таван” на дълга

Това, което е безспорно и за двамата експерти, е, че сега трябва да се вдигне вписаният в Закона за бюджета „таван” на допустимия в рамките на годината нов дълг. Основната причина е ситуацията със затворената КТБ. Държавата трябва да има готовност при евентуално преминаване към несъстоятелност да изплати навреме гарантираните влогове до 100 хиляди евро. А част от тези пари (по различни оценки между 1,5 и 2,7 милиарда лева) ще трябва да се поемат за сметка на бюджета чрез дългово финансиране. Фискалният резерв не е решение, защото много малка част от него може да се ползва за тази цел.

Двамата икономисти не виждат проблем в това служебното правителство да преговаря и сключва договори за нови външни заеми. Според Николова принципите трябва да бъдат гъвкави, когато ситуация като днешната го налага, и е разумно да се даде това правомощие, за да не се налага в края на годината да се вземат решения „на пожар” без достатъчно разчети и подготовка.

Ангелов обръща внимание на обстоятелството, че така или иначе не може да се избегне нуждата от ратификация, която реално ще се отложи за следващия парламент. Служебното правителство обаче трябва да има възможност за действие, за да не се наложи следващото парламентарно избрано правителство да структурира емисия в последния момент, което ще се отрази на цената ѝ.

Плод на грешни политически решения и политики

Десислава Николова посочва, че за съжаление това, което направихме през последните няколко години, особено през последната, е неоправдано да харчим повече, отколкото можем да си позволим, и да отидем на вариант с относително висок бюджетен дефицит. Реномирани институции вече дори започват да прогнозират огромен дефицит за България. Според Международния институт за финанси - 6,3%, което е повече дори и от най-тежката година на кризата – 2010-та.

Няма обективна икономическа причина за това – не сме в рецесия, икономиката дори в началото на тази година ускорява растежа си, разкриват се нови работни места. Имаме обаче грешно планиране на приходите, спрени еврофондове, които натоварват разходната част на бюджета, и неразумно харчене. Тоест, този бюджет е по-скоро плод на грешни политически решения и грешни политики, обобщава Николова.