Дезертьори или герои?

Като че ли и природата e застанала на страната на революцията. Гъста мъгла е покрила малкото селище Вади Халед в северен Ливан. Отдалеч не може да се определи кой хълм принадлежи към Ливан и кой - към Сирия. Хората в селото наричат това време „контарабандистко” . Падането на мъглата е сигнал за бойна готовност. Тогава от сумрака излизат бойците за поредна акция срещу режима на Асад. Тази ливанска местност е най-важната база на бунтовническите части - така наречената Свободна сирийска армия.

Все повече се изправят срещу режима

Никой не може да каже колко бойци има междувременно тази армия. Някои сирийски опозиционери говорят за 35 хиляди мъже, които водят партизанска война срещу редовните въоръжени сили. Но дори и числеността да е значително по-малка, Свободната сирийска армия има достатъчно сили да създаде проблеми на режима в Дамаск.

Изводът се натрапва и покрай бруталните действия на силите за сигурност срещу бунтовниците. Миналата седмица армейските части са избили стотина дезертьори, както съобщават правозащитни организации. Паралелно бе издаден закон, който има за цел да блокира логистиката на бунтовниците. Според този закон осигуряващите оръжие на "терористите” ще бъдат наказвани със смърт.

Ахмед Кутейба е член Свободната армия от създаването й. След 29 години служба в сирийските въоръжени сили армейският капитан става един от първите офицери, които обръщат гръб на армията. Той дезертира на 3-ти май заедно със 17 свои подчинени. На въпроса за причината реагира с дълбока въздишка: "Видяхме твърде много”.

Бойците са много, но оръжието - малко

"Другите - нашите събратя - са на акция отвъд границата", казва 27-годишният Абу Аднан.Той гори от нетърпение да премине границата и също да се включи в борбата, но все още не е получил оръжие. Абу Аднан е от град Хомс - столицата на революцията, както казват неговите жители. През март, при избухването на размириците, на неговата част са били забранени всякакви контакти с външния свят. Никаква телевизия, никакви мобилни телефони - само пропаганда. В крайморския град Банияс войниците от тази част е трябвало да стрелят срещу протестиращи жени. Много войници отказват. Абу Аднан дезертира. "Знаем, че сме зле въоръжени. Без помощта на международната общност ще бъде много трудно да спечелим борбата. Ние сме група самоубийци, но връщане назад няма", категоричен е Абу Аднан.