ДБ и ГЕРБ: конкуренти, партньори или друго?

Анализ от Даниел Смилов

Демократична България влиза в предизборната кампания като единствен конкурент на ГЕРБ в център-дясното пространство. Това е позиция с потенциал, защото има много избиратели, които са разочаровани от управляващите, но биха искали да запазят и надградят постигнатото дотук. По-конкретно, мнозина не приемат лобизма и “пленяването” на основни органи на държавата (прокуратура, КПКОНПИ, независими регулатори), но искат България да продължи пътя си към членство в еврозоната, да ускори икономическия растеж и да си осигури по-висока степен на защита, чрез интеграция в ЕС и НАТО. Тези избиратели няма да гласуват нито за ГЕРБ, нито за БСП, но може да си останат вкъщи или да идат на море. Мотивирането им да гласуват ще е от ключово значение за Демократична България и център-дясното като цяло. Ако те останат пасивни, много вероятно е европейските избори да конструират удобно за БСП мнозинство.

Защо ГЕРБ губи?

Последните социологически проучвания показват, че ГЕРБ е загубил лидерската си позиция в българската политика: трендът е надолу и изглежда устойчив. Мнозина отдават този факт на ефекта от “Апартаментгейт” и наистина поводът за спада на рейтинга на управляващите е точно този. Скандалът удря ГЕРБ особено тежко, защото разкрива системен проблем – голяма част от партийното ръководство и назначени с благословията на Борисов висши сановници се оказаха оплетени в него. Дори те да бъдат отстранени, цялата история ще се чете като сериозен кадрови провал на управлението.

Но има и по-дълбока причина за спада на доверието към ГЕРБ. Досега Борисов “отиграваше” корупционните скандали с бараж от контраатаки в проправителствените медии (притежавани в голямата си част от хора на ДПС) и изместване на вниманието от корупция към “патриотични” теми. С хореографията на събитията в Габрово бе направен опит и “Апартаментгейт” да бъде заметен по същия национал-популистки начин. Но този маньовър вече не работи, защото БСП на Корнелия Нинова навлезе мощно в “консервативно-патриотичното” поле. Всяко вдигане на подобни теми вече носи гласове основно за левицата и донякъде за ВМРО и по-традиционните “патриоти”. Накратко, “патриотизацията” - като изместваща корупционните теми стратегия - от спасител е на път да се превърне в камъка, който обръща колата на ГЕРБ.

Има и още нещо. Въпреки всички приказки за “дясното” и опитите да се украси Борисов с неговите етикети (ЕНП, “СДС”, “Никола Петков”), ГЕРБ работи активно от 2015 г. насам за свиване на дясното пространство. Първо, в хода на превръщането на извънпарламентарните десни в общ враг Борисов се съюзи с БСП и самонареклите се “патриоти”. Официозите на ГЕРБ/ДПС възприеха реториката на левицата по отношение на тези десни  и съзнателно се опитаха да ги маргинализират. Второ, започна самостоятелна и целенасочена работа по преформулиране в Орбанова посока на самата идея за “дясно”. Единственият “идеологически” институт на ГЕРБ е неразличим от патриотите и е радетел за общи политически действия с тях.

Трето, ГЕРБ инвестира в укрепването на “патриотичните” си партньори. Идеята беше да се изолират и подменят десните формации, които повдигат неприятни въпроси за топлата връзка между ГЕРБ и ДПС, медиите на движението, електроцентралата на Доган и пр. Проблемът е обаче, че Корнелия Нинова усети тази стратегия на Борисов и сама се “патриотизира” толкова, колкото той никога не може да си позволи. В крайна сметка Борисов не може да изглежда толкова антиевропейски и путиноиден, колкото Нинова успява дори без специална подготовка.

От всичко това резултатът е следният: ГЕРБ сви дясното пространство, “патриотизира” го и започна да го дели с БСП. “Патньорите”, които си създаде, са толкова лоялни на него, колкото и на Нинова. При първата възможност да се съюзят с БСП, те ще го направят (може би с изключение на Валери Симеонов). И то ще го направят с удоволствие и чувство за изпълнен дълг. Сидеров, Каракачанов, Джамбазки и пр. не са политически съратници на ГЕРБ, а да не говорим на “дясното”: те просто реагират на най-високата политическа оферта, без значение дали тя идва от ляво, от дясно или отдолу (както стана при коалицията между Бареков и Каракачанов на предходните евроизбори). 

Защо ГЕРБ не иска Демократична България да печели?

Демократична България е единственият сериозен представител на център-дясното извън ГЕРБ. За нея ще гласуват хора, които не могат да гласуват за Борисов, но не могат да дадат гласа си и за БСП или асорти “патриотите”. Това е най-проевропейската част на българския електорат, тази, която цени западния тип демокрация. За нея Путинова Русия не е идеал, а проблем. Човешките права са необходимост, а не екстра. И корупцията не е ориенталска неизбежност. Тези избиратели имат и достатъчно самочувствие, информация и ресурси, за да не стават жертва на параноично раздухани страхове по повод на бежанци, малцинства или трети полове.

Проблемът на този електорат е, че има самосъзнание на изолирано малцинство, което трябва да избира по-малкото зло. ГЕРБ (с някакво основание) претендират, че са по-малкото зло в сравнение с БСП: по-добре корупция и пленена държава, отколкото срив на икономиката и съветска носталгия. С този “железен” аргумент Борисов се надява да “консолидира дясното” отново и да привлече гласовете на “средния избирател”, уплашен от Корнелия Нинова.

Много е вероятно, обаче, “уплашените” от Нинова просто да не излязат да гласуват. Това също е по-малко зло в сравнение с гласуване за БСП. Т.е. с атаките си срещу Демократична България ГЕРБ и присъдружната им депесарска преса най-много могат да постигнат демотивация на част от десните. Това всъщност ще е загуба не само за Демократична България, но и за ГЕРБ, защото така просто “център-дясното” ще се свие. Битката ще е на терена на другите и по тази причина може да се окаже поначало загубена за проевропейския избирател.

Какво ще стане в следващия парламент?

Предстоящите избори са важни, защото ще покажат как ще изглежда следващото Народно събрание. А то може да стане факт още тази есен. С действията си дотук ГЕРБ успя да конструира едно вероятно бъдещо мнозинство от БСП, ДПС и част от патриотите. ГЕРБ вече трудно могат да предотвратят съставянето на това мнозинство, а с телодвиженията си всъщност доста му помагат. В тази ситуация единственият фактор, който може да развали консервативно-патриотичните мечти на БСП, не е ГЕРБ, а една достатъчно силна група на Демократична България. Без такава група самият ГЕРБ ще се превърне в лесна мишена за атаките на новото мнозинство и бързо може да бъде разграден по антикорупционна линия: делата срещу Цветанов през 2013-2014 г. и днешната гонитба на неудобните от КПКОНПИ и прокуратурата са моделът, който най-вероятно ще се реализира срещу самия Борисов и сие. В този смисъл ГЕРБ са екзистенциално заинтересувани от наличието на нормални партии в следващия парламент, които да са в състояние да защитят правовата държава и да възпрат опити за политическа разправа.

Тук изобщо не става дума за коалиции или съвместно управление между ГЕРБ и Демократична България: примерът с Реформаторския блок е достатъчен, за да разколебае желаещите. Но в новото Народно събрание ще е нужна значителна парламентарна подкрепа за удържане на про-европейската политика на България, стабилното икономическо развитие, защитата на основните права.

Изпълнението на тази задача най-вероятно ще е невъзможно без Демократична България. Но дори и парламентарно представена, тази формация ще има нужда от партньори. За добро или зло, потенциален партньор по основните политики (без антикоупционната) на Демократична България е ГЕРБ. Всички останали партии – БСП на Корнелия Нинова, ДПС на Доган и Пеевски, московските и терасираните патриоти - лесно могат да изведат страната извън европейската й орбита или просто да я маргинализират тотално в ЕС. А ако това се случи, най-малко ще загубим следващите пет години и ще продължим да се тюхкаме, че не наваксваме спрямо останалите европейски народи.