Денят, в който източногерманците казаха сбогом на страха

Девети октомври 1989 година е ден на германската, или по-точно на европейската история на свободата. На този ден в Лайпциг се събраха 70 000 души на протест срещу Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) в тогавашната ГДР. Те скандираха срещу комунистическата власт: "Ние сме народът". Това беше революция отдолу-нагоре: на обикновените хора срещу "онези там горе", срещу велможите в Политбюро и Централния комитет, които вече не знаеха какво иска народът - свобода. Свободата за живот, свободата за нормално съществуване в обществото, свободата на хората да пътуват и нещо още по-важно: свободата да напускат страната. Защото докато едните все по-мощно демонстрираха на улицата срещу държавния апарат - не само в Лайпциг, а също и в Хале или Айзенхютенщат - десетки хиляди други, разочаровани от склерозиралата държава и от системата, напускаха ГДР. Най-често нелегално. Това беше демонстрация на ходещите хора - в ГДР и извън нея.

Девети октомври е основоположният камък в германската история на свободата от 1989 година. Това беше денят, в който 70 000 граждани се осмелиха да кажат открито "НЕ" на ГДР. Това беше първият ден на мирното въстание, продължило в следващите четири седмици до 9 ноември 1989, когато падна Берлинската стена - четири седмици, през които се пишеше германска и европейска история.

Девети октомври беше денят, в който германците, на които Ленин им се беше присмял за това, че дори при щурм на гарата по време на революция те си купували билет за влака, се наредиха редом и дори задминаха другите централно- и източноевропейски народи, въстанали срещу комунизма, диктатурата на партията майка и срещу властовите амбиции на Москва. Онова, което започна в Полша в началото на 80-те години с независимия синдикат "Солидарност", което морално беше подкрепено от полския папа Йоан Павел II, избухна с пълна сила през онези четири седмици - в Източна Германия, но така също и сред поляците, чехите, словаците или унгарците. Народът се надигна и комунистическите диктатури се разпаднаха.

Два дни преди 9-ти октомври ГДР отбеляза тържествено 40-тия си юбилей с военен парад. Но партията и държавното ръководство не забелязаха знаците на времето, желанието за промяна. Затова бяха провокирани мирно и малко след това - изметени от властта.

На 9-ти октомври източногерманците започнаха да пишат история. Последваха четири мирни седмици на нови демонстрации с все повече участници в тях, за да дойде и краят на разделението на Германия и на Европа. Девети октомври постави началото на германската история на свободата, основоположния камък по пътя към 9-ти ноември. Един ден, с който източногерманците, хората от Лайпциг, могат да се гордеят. Това беше денят, в който народът се освободи от страха си пред диктатурата.