Дертът на Обама с европейците
19 януари 2013Моментът е изключително труден: Русия обръща гръб на Запада, Турция губи надежда, че някога ще влезе в ЕС, а периферията на Европа се тресе и заплашва да се сгромоляса. Въпросът е, има ли Европа ресурс да бъде надежден партньор на Америка в момент, когато Вашингтон все повече губи апетит да изпълнява ролята на "световен полицай" в един свят, който се превръща в постоянно огнище на напрежение? - Това са двата ключови въпроса в "европейския" дневен ред на президента Барак Обама през втория му мандат в Белия дом, пише Иван Кръстев.
Обръщане навътре
Световната финансова криза показа къде са границите на Америка като глобална сила. Обама обаче разбира по-добре от своите предшественици и критици какво усилие ще представлява за Америка да запази сегашната си роля в световната политика на фона на огромния си бюджетен дефицит и лошия си опит в Ирак и Афганистан.
Кризата принуди американците да обърнат поглед навътре, към собствения си двор. И това, което виждат, хич не ги радва. Изведнъж те установяват с изумление и болка, че изобщо не са водещи в света, както са си представяли досега. Американците са трети в света по среден доход на домакинство, четвърти сред страните-износителки, седми в света по грамотност; на 22-ро място в науката и на 27-мо по математика; като средна продължителност на живота са едва на 49-то място и заемат незавидното 178-мо по детска смъртност. Само в три области САЩ запазват лидерската си позиция: по брой на затворници на глава от населението, по брой на гражданите, които смятат че ангелите съществуват, и по разходи за отбрана - американците харчат за военни цели повече, отколкото следващите в списъка 26 страни, взети заедно!
Не бива да се учудваме защо през втория си мандат президентът Обама ще бъде основно зает с реформирането на Америка, а не на света, посочва Кръстев.
Може ли Вашингтон да разчита на Европа?
За да си осигури време за този солиден американски проект, Обама трябва да знае много точно доколко може да разчита на Европа: дали ЕС ще се окаже достатъчно ефективен като регионална сила и достатъчно амбициозен като глобален играч. Вече е напълно ясно, че Вашингтон не разполага с ресурс да остане ангажиран на Балканите или в Украйна например. Затоплянето на отношенията с Русия вече са история и Вашингтон ще търси начини да прехвърли на Брюксел всички теми, свързани с Европа.
Ще съумее ли Европа да се справи с тази задача в момент, когато ЕС е разтърсен от най-тежката криза в историята на общността? - Мнозина във Вашингтон се съмняват в това. Но президентът Обама просто няма друг избор, казва Иван Кръстев. През втория си мандат основната му европейска грижа ще бъде свързана не с Гърция, а с Великобритания. Защото не е трудно да отгатнем, че без Великобритания в състава си ЕС би станал по-провинциален и втренчен в собствения пъп. В този смисъл възможното излизане на Великобритания от общността представлява проблем и за Вашингтон. Въпросът е дали американското влияние е достатъчно силно, за да държи британците вътре в ЕС?
Какво могат да очакват европейците от Обама?
"Страхувам се, че то не е много", казва Кръстев. Според него, президентът Обама няма стратегия за ЕС, а само надежди и страхове. Именно балансът между надеждите и страховете ще маркира основно политиката му спрямо Европа през новия му мандат в Белия дом.
Иван Кръстев е директор на софийския Център за либерални стратегии, преподавател във виенския Институт за хуманитарни науки и съосновател на Европейския съвет за външни отношения.
Автор: И. Кръстев, Е. Лилов/ Редактор: Б. Рачева