Десет причини да вярваме в Европа

Мнозина са убедени, че еврото няма оцелее след провала на гръцката политическа класа или в резултат от безработицата в Испания. Изчакайте някой и друг месец, казват тези пророци, и ще видите как ЕС започва да се разпада. С ръка на сърцето: тези днешни пророци не само изпитват удовлетворение, но сякаш дори имат право повече от когато и да било преди. Никога състоянието на ЕС не е изглеждало толкова опасно. Тъкмо поради това в днешния решителен момент трябва да уравновесим везните с помощта на надеждата и на здравия разум. Ето десет добри причини да вярваме в Европа, десет рационални аргумента, които могат да убедят анализаторите-песимисти и угрижените инвеститори, че все още е прекалено рано да отписват както еврото, така и ЕС като цяло.

Способни политици

Първо: в Европа се завръща държавническият талант. В Италия един-единствен човек наложи голяма промяна - Марио Монти. Вярно, Монти никой не го е избирал, позицията му е деликатна, атакуват я непрекъснато. Въпреки това обаче в страната възникна почти пълен консенсус, че трябва да бъдат осъществени дълго отлаганите реформи. Италия, която под лекомисленото управление на Силвио Берлускони беше извор на отчаяние, днес се превръща в извор на крехък оптимизъм.

Второ: редом с държавническото мислене наблюдаваме и стъпки напред в правителственото управление. И Монти, и новоизбраният френски президент Оланд издигнаха жени на ключови министерски позиции. Жените, които дълго време все оставаха в сянката на мъжете, днес навлизат в политиката с истинска жажда за успехи. Европа може да спечели от това.

Трето: европейското обществено мнение най-сетне осъзна тежестта на сегашната криза. Без тази яснота, която се роди от отчаянието, Монти никога нямаше да дойде на власт в Италия. Във Франция гражданите също вече не си правят никакви илюзии. Техният вот за Оланд беше вот срещу Саркози, а не срещу икономиите. Според допитванията, французите са убедени, че новият им президент няма да изпълни някои от своите „неизпълними обещания”, но въпреки това продължават да го одобряват.

Германски автомобили, френски парфюми

Четвърто: Европа твори и създава. От германските коли до френските луксозни стоки - конкурентоспособността на европейската индустрия изобщо не е за подценяване. В някои ключови отрасли Европа действително има признати по цял свят традиции и отлични постижения, които са здраво обвързани със съзнанието, че трябва да се произвежда високо качество.

Петата причина за оптимизъм е малко парадоксална. В миналото националистическите ексцеси често са хвърляли Европа в катастрофални войни. Завръщането на националистическите настроения в днешна Европа създава усещането за надпревара и догонване, както навремето, когато „азиатските тигри” пожънаха първите си успехи. Тогава корейците, китайците и тайванците искаха да настигнат Япония. Днес е близо мигът, когато и французите ще пожелаят да постигнат успехите на Германия.

Шестата причина е свързана с политическата система в Европа. Крилатата фраза на Чърчил, че демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали, непрекъснато получава потвърждение навред на Стария континент. Европейците може и да са пообъркани, бавни и неефективни при взимането на политически решения, но демокрацията все още издига здрав вал на стабилност срещу всевъзможните несигурности.

Do you speak European?

Седмата причина да вярваме в Европа произлиза от универсалността на нейното послание и на нейните езици. Едва ли тук някой мечтае да стане китаец и да научи всички китайски езици. А английският, френският, испанският, вече и немският отдавна разчупиха своите национални граници.

Осмо: Европа ще оцелее благодарение на своето културно многообразие. Мнозина оспорват този модел, но той е извор по-скоро на сила, отколкото на слабост. Смесването на културите на европейския континент прави хората тук по-богати, а не по-бедни.

Деветата причина за надежди са амбициите на новите еврочленки. Полша например в момента изплаща на Европа онази легитимност, с която Европа я беше кредитирала по време на посткомунистическия преход. А пък приемането на Хърватия, по-късно евентуално и на Черна гора, би могло да компенсира излизането на Гърция от ЕС.

По-добра алтернатива няма

И накрая - най-важната причина. Европа и светът нямат друга по-добра алтернатива. Гръцката криза може би ще принуди ЕС да задълбочи интеграцията - със или без Атина. Разединени, ние ще се провалим. Когато сме заедно обаче, ние можем да станем „велика сила” в най-добрия смисъл на този израз.

Инвеститорите винаги гледат да се подсигурят. Досега те с голям успех влагаха парите си в някои от новите демокрации. Днес обаче се надига тревога, че тези страни също могат да се разклатят, така че някои от предпазливите инвеститори отново обръщат поглед към Европа. Може да се окаже, че те са най-далновидните.

АГ, ДВ, ЗО, ФО, А. Андреев, Редактор: Б. Рачева