Десетина прости изречения за Европа

Някои твърдят, че Брюксел обезправявал Европа, че се държал като злата мащеха, която брои хапките на малолетния си настойник и се разпорежда с бъдещето му. Макар и вече да не мери дължината на краставиците, които ядем, Европа все пак продължава да се държи странно. Да вземем за пример ексцентричния й мерак да унифицира всичко - от номерата на банковите сметки до външния вид на шофьорските книжки. А какви европейски служби има само! Съкращенията на техните имена предизвикват най-малкото главозамайване: FAC, COMP, TAXUD, ECHO, ECFIN...

Очевидното

Цялата тази сложност е всъщност само привидна. В действителност Европа може да бъде обяснена много лесно - достатъчно е да се изчистят някои ненужни подробности, пише Матиас Хоркс на страниците на "Франкфуртер Рундшау" и продължава така: Но нека проявим малко разбиране и за експертите - те са длъжни да усложняват нещата, за да има после какво да разясняват. При това те често изпускат от очи очевидното. Така че, де факто нещата са прегледни и могат да бъдат обхванати в десетина прости изречения: Европа е жизнен и витален континент, който се намира в мъчителен процес на обединение. От 27-те страни, които са се обединили в съюз, има две-три, които се настаниха вътре, макар че не бяха готови за подобно нещо. Други, предимно големи държави като Германия например, обраха изгодите от обединението. В този смисъл Европа се държи като едно съвсем обикновено семейство, в което едните се опитват да преметнат другите.

После обаче дойде кризата - първо се спука балонът с недвижимите имоти в Америка, а европейските държави се впуснаха да спасяват банки. Всичко стана още по-хаотично и дълговете скочиха до небесата. Това пък предостави на спекулантите по борсите отлична възможност да си върнат обратно загубените капиталовложения. Те и сега трупат тлъсти печалби - поради това, че мнозина европейци продължават да вярват, че гърците, италианците и португалците били мързеливи. Следвателно би било разумно, ако поемем съвместна гаранция за европейските дългове, което би натиснало надолу полуделите лихви. А за да излезем на чисто от цялата тази бъркотия, трябва да свършим следните неща: да започнем да пестим и да се откажем временно от лукса, да станем иновативни и да предизвикаме промяна в самите себе си. Във всеки живот има фази, които изискват мъчителна промяна - не у другите, а вътре в нас самите.

Стига!

И още нещо: време е да осъзнаем, че кризите са естествен елемент от историческия процес на развитие - без тях не можем да се движим напред. Какво следва от всичко това? Че е време да изгоним всички онези истерични експерти, които ни проглушават ушите с воплите си, че Гърция е безнадежден случай, че еврото ще се срине, а всички ние ще затънем в хиперинфлация.

АГ, ДПА, ФР, ВД, МХ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел