Десните екстремисти набират скорост

Първият си скандал на равнище ЕС Димитър Стоянов предизвика през есента на 2006 година, когато е на 23-годишна възраст. Българинът тогава е току що пристигнал в Страсбург, за да заеме поста си като европарламентарист. Едва свикнал на новото място, политикът от националистическата партия "Атака" стартира вербална атака срещу унгарската си колежка Ливия Ярока, евродепутатка от Християн-демократическата партия. Тя е от ромски произход. "В България има хиляди цигански момичета, които са много по-хубави", информира чрез мейл Стоянов всички евродепутати. "Те могат и да се купуват, най-добрите струват 5 хиляди евро."

Популистите - с добри шансове на евроизборите

Подобни неща често могат да се чуят в парламента на ЕС, макар и тогава възмущението, насочено срещу Стоянов, да беше голямо. Екстремистите и популистите по традиция имат добри шансове на европейските избори, което междувпрочем се дължи и на ниската избирателна активност при този вот. Наблюдателите изхождат от предположението, че групировки от крайно дясната част на политическия спектър ще се представят добре и на изборите от 4 до 7 юни, както стана и на последните такива избори през 2004 година.

В хода на източното разширение през 2004 и 2007 година вече цяла поредица хардлайнери се озова в парламентите. По-значими крайно десни течения се наблюдават понастоящем в Полша, Румъния, Унгария и Словакия. В момента парламентът на ЕС наброява между общо 785-имата си депутати около 60 откровено дясно радикални представители, както определя парламентаристът-лейбърист от Великобритания Глин Форд.

Феноменът обаче отдавна вече не се ограничава върху Източна Европа. "В момента икономическата криза буди навсякъде основания за тревога", казва Форд, който от дълго време наблюдава дясноекстремистката сцена в Европа.

Чешка партия иска "разрешение на циганския въпрос"

Независимо от това дали става дума за нападки срещу евреи, роми, мюсюлмани, хора с хомосексуална ориентация или други малцинства - с такива атаки в ЕС все повече политици се опитват да набират точки, твърди англичанинът.

Добри шансове да бъдат избрани за депутати в Страсбург имат от Холандия Геерт Вилдерс, чиято "Партия за свободата" спокойно ще успее да спечели 3 до 4 мандата, от Италия - "Северната лига", от Белгия - "Флаамс Беланг" и от Дания - "Народната партия". Френският "Национален фронт" на Жан Мари льо Пен обаче може да изгуби 4 от 7-те си сегашни мандата.

От Германия се кандидатират както "Германският народен съюз", така и неонацистките "Републиканци". Шансовете им да надскочат 5-процентовата бариера обаче се преценяват като слаби. Не са добри и прогнозите за скандалната чешка "Национална партия", която неотдавна предизвика възмущение с искането си за "крайно разрешение на циганския въпрос".