Децата на протеста

За разлика от демонстриращите против правителството, сред подръжниците на кабинета "Орешарски" липсват дори и внуци. И всичко това не можеше да не вбеси управляващите.

Първи реагираха от "Атака", загрижили се внезапно за правата на "невръстните българчета". Още в средата на юли националистите алармираха правителствената Агенция за закрила на детето за "безобразната експлоатация на невинни деца от т.нар. "мирни и симпатични протестиращи", при която малолетните и непълнолетните били изложени на летящи над главите им павета и трябвало да гледат вандалщината на "бръснати, яки, пияни и друсани агиткаджии". Националистите, естествено, удобно премълчаха за недвусмислените "страхувания" на своя лидер, който пред обективите на телевизионните камери обикаляше парламента въоръжен с пистолет и нож, но идеята беше в съзнанието на протестиращите да остане впечатлението за неговата бащинска загриженост към децата.

В акцията не закъсня да се включи и Държавната агенция за закрила на детето. Ден преди очакваните демонстрации по повод прегласуването на актуализацията на бюджета, правителствените чиновници официално предупредиха родителите да направят всичко възможно да не пострадат децата им по време на протест. Нещо повече - те призоваха социалното и вътрешното министерство за съвместни действия, насочени към защита на децата от "нерегламентирано въвличане в мероприятия, които можели да застрашат тяхното физическо, психическо и интелектуално развитие".

Униженията на миналото

Подобна позиция просто неизбежно връща някои грозни спомени от тоталитарното минало. По-възрастните не са забравили как дечицата още от детската градина биваха приучавани да възхваляват с песнички и стихчета гледащите ги от стените портрети на партийните и държавни водачи. Помнят как хлапетата, едва прекрачили за първи път училищния праг, трябваше да се готвят за идеологическия ритуал по връчване на синята и червената връзка.

Не са забравени и дългите опашки от принудително докарвани в София ученици, които в продължение на половин век биваха принуждавани да се кланят на мумията в мавзолея, понасяйки психически травми от гледката за цял живот. Помнят се и съветските автомати "Шпагин", с които пионери и комсомолци изпълняваха поръчението да стърчат изпънати до някой от безбройните паметници на съмнителни личности и събития от неизясненото и до днес следвоенно минало. Сякаш вчера бяха унизителните поднасяния на цветя и новогодишните сурвакания на "любимите" партийни главатари, за които биваха избирани само дечица със здрав комунистически произход.

Протестите като школа

Накратко - след като в продължение на половин век си нарушавал грубо правата на цели поколения български деца, днес със сигурност си загубил правото да плашиш с насаждане на омраза, да говориш за липса на морални стойности и толерантност. Още повече, че днешните млади родители дори не са и чували за срамните унижения, на които тоталитарният режим е подлагал техните майки, бащи, баби и дядовци.

Затова те сега са на улицата заедно със своите деца и гледат на мирните протести като на чудесна школа по отстояване на гражданска позиция и демократично поведение - неща, от които застоялото българско общество все още продължава да изпитва тежък дефицит.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Б. Михайлова