Джамията - да бъде или да не бъде?

Всяка федерална област в Австрия трябвало да разполага със собствена джамия, настоява председателят на Ислямското религиозно общество на Австрия Анас Шакфех. Реакцията на десните партии би могла да се предвиди. Австрийската свободна партия заяви, че джамиите са разсадници на радикалния ислям и призова да се забрани имиграцията в Австрия на лица, които изповядват исляма. Браво, г-н Шакфех, на вас ви се удаде онова, което не би свършила и цяла бригада от пиар специалисти на десните!

Безумие или пресметливост?

Не, за този безумен призив точно в този момент може да има само две обяснения. Или Шакфех е един наивен представител на австрийските мюсюлмани, който хабер си няма от медии и политика (тогава се пита какво търси този човек на този така деликатен пост); или пък има конкретен мотив за изявлението си.

А този мотив би могъл да бъде само един. Шакфех е искал тъкмо туй: да се окаже жертва на вербалната агресия на Свободната партия и на другите десни сили. От удобната си позиция на несправедливо нападнат той може да разчита на солидарността на враговете на десните и преди всичко на одобрението на придобиващите все по-голямо самочувствие мюсюлмани.

Факт е, че мнозина - може би без логично основание - виждат проблем в експанзията на исляма. Като се добави и ширещото се опустяване на християнските черкви, нищо чудно, че много австрийци се опасяват от загубата на културната си идентичност.

Modus vivendi

Но нека не създаваме погрешно впечатление: всички последователи на признатите в Австрия църкви трябва да имат възможност свободно да изповядват вярата си. Включително и в съответните религиозни храмове. Само че живеещите около тези храмове хора имат също така право да не се чувстват добре в това съседство и да го заявяват открито. Страните в спора трябва да намерят начин, допускащ и двете. Но да се започне тази дискусия тъкмо в разгара на предизборната кампания не е най-добрият метод за постигане на желания модус вивенди.