Джунглата на кича

"Лоши неща" - в изложба с това име Музеят на вещите в Берлин представя доказателства за една извънредно заразна болест на цивилизацията - кичът. Много умни глави са се опитвали да дефинират това понятие, но опитите им да обяснят обаянието на изкуствения сняг в стъклената топка, която трябва да бъде разклатена, за да ни навестят коледни настроения насред горещо лято, винаги са били свързвани с известна доза неволна комичност. Умберто Еко пише: "Кичът е произведение, което с цел да симулира дразнение излага на показ съдържанието на чуждия опит и предявява претенции да бъде определено като изкуство."

Кичът - отричане от интелектуалното тесногръдие?

Запалка с изображение на самолет, насочен към кулите близнаци в Ню Йорк, или пък обувки с лика на новия американски президент - всичко това минава за кич и липса на добър вкус. Само че добрият вкус може да липсва само на този, който знае какво означава вкус. Или?

Дали ставаме част от авангарда, ако връщайки се от Азия си донесем тигрова жаба, преродила се в портмоне, само защото есеистката Сюзан Зонтаг е установила, че тези, които се чувстват привлечени от кичозните предмети, се отричат от интелектуалното тесногръдие? Липсата на стил също е стил, пише австрийският философ Егон Фридел. А искаме ли да открием в какво се състои добрият вкус, трябва първо да отстраним лошия, е казал естетът Густав Пацаурек, автор на книгата "Енциклопедия на безвкусицата". Именно това кратко ръководство получават и посетителита на изложбата "Лоши неща". Като един от първите специалисти по история на изкуството Пацаурек се е опитал да разработи система за определяне на естетичните прегрешения.

"Изнасилване на материала" и "бруталност на декора"

Тонът му е като на палач. А ръководството се чете като списък на издирвани престъпници с тежки криминални прояви, особено когато авторът бичува "изнасилването на материала" или "бруталността на декора". Дали мобилните телефони, отрупани с лъскави камъни, или пък кецовете с блестящата усмивка на Обама минават за мега кич? Или граничат по-скоро с "бруталността на декора"? А може би вече става въпрос за тероризъм на вкуса? Ако искате да разберете кои вещи, според съвременните естети, спадат към полето на безвкусицата, просто посетете Берлин. Изложбата в Музея на вещите е отворена до януари 2010 година.