Ди Велт: България влиза скоро в евро-чакалнята

Все още евросистемата е изпълнена с грижи по Гърция. Независимо от това обаче пред вратата стоят следващите кандидати за валутния съюз. И някои от тях имат добри шансове идните седмици да се приближат до своята цел. "Докладът на Европейската централна банка /ЕЦБ/ през май сигурно ще уточни, че приемането в еврозоната на страни от Централна и Източна Европа остава на дневен ред независимо от проблемите с Гърция", казва икономистът на Банк ъф Америка Радослав Бодис, отговарящ за Източна Европа.

Добри изгледи за България

Експертът очаква, че ЕЦБ ще похвали напредъка на Унгария и ще даде зелена светлина за приемането на Естония през 2011 година. Паралелно с това България по всяка вероятност ще влезе в така наречения механизъм на обменните курсове, който представлява 2-годишна подготвителна фаза, през която валутните курсове могат да се отклоняват само в съвсем тесни граници.

Наред с Естония, понастоящем в този обменен механизъм се намират Дания, Латвия и Литва. Датчаните обаче все още не искат еврото. Латвия и Литва пък не изпълняват Маастрихтските критерии. Поради това засега няма други актуални кандидати за евентуално приемане в еврозоната. Има обаче три държави, които скоро ще бъдат приети в чакалнята на еврото, с което ще направят важна стъпка към въвеждането му.

Фактът, че между тези три държави е и Унгария, буди на пръв поглед учудване. В хода на финансовата криза страната изпадна почти в банкрут и можа да се спаси само с помощта на Международния валутен фонд. Междувременно обаче Унгария реализира истинска шокова програма, поради което още през 2011 или 2012 година страната би могла да изпълни Маастрихтските изисквания. Сравнително добри са изгледите също за България, тъй като показателите на тази страна са сравними с тези на Естония. Освен това българската парична единица е твърдо обвързана с еврото.

Предимствата и рисковете вървят ръка за ръка

Инвеститори биха могли да бъдат облагодетелствани от сближаването на отделни икономически пространства с еврото. Решаващо при това е не самото влизане в еврозоната, а фазата след встъпването в механизма за обменните курсове. В хода на тази фаза, например, пазарът за акции в Гърция от 1999 и в Кипър от 2005 година се развиваше много по-добре, отколкото в останалата част на Европа. Частни инвеститори могат да залагат на сертификати от борсите в Будапеща, София, Варшава или Талин. Те обаче се нагърбват и със значителен риск, тъй като тези пазари са много малки, а поради това податливи на силни колебания в борсовите курсове.