Европа продължава да търгува с руски диаманти

"Хофенирстраат" в Антверпен е дълга около 300 метра. Строго охраняваната улица е център на глобалната търговия с диаманти. Почти всички диаманти в света са минавали през магазините на малката уличка в някакъв момент. Според властите в Антверпен стойността на търгуваните продукти всяка година е около 47 милиарда евро.

Почти всеки трети диамант на "Хофенирстраат" идва от Русия, включително във военно време. Причината е, че руските нешлифовани диаманти са изключени от системата от санкции на Европейския съюз. Четвъртият пакет от санкции на ЕС забрани продажбата на руски диаманти, но вносът на необработените скъпоценни камъни все още е разрешен. Това контрастира със санкциите, наложени от САЩ и Великобритания.

Диамантите са важни за икономиката на Белгия 

Изключенията са логични, смята Том Нейс от Световния диамантен център в Антверпен. Забраната за внос би имала "нулево въздействие" върху Русия, продължава той. Причината е, че за разлика от петрола и газа, Путин може да продаде малките камъни без особени усилия на други пазари - например Дубай или Индия. Но 30% от пазара в Антверпен може ще изчезне, а "хиляди работни места" и международни стандарти за сигурност в борбата с прането на пари да бъдат изложени на риск.

Търговията с диаманти е важна за икономиката на Белгия. Тя съставлява около пет процента от износа на страната. Затова според европейски дипломати именно Белгия е лобирала за това изключение. Украинският президент Володимир Зеленски порица пред белгийския парламент в края на март онези, "които смятат, че руските диаманти, например в Антверпен, са по-важни от войната в Източна Европа".

За ценните метали също се прави изключение 

Но не само диамантите са изключение. Металите като паладий, титан, никел, мед, алуминий и желязна руда също могат да продължат да бъдат внасяни от Русия в ЕС. Очевидно ембарго за тях никога не е било предмет на политическо обсъждане.

Съгласно санкциите корабите, плаващи под руски флаг, принципно вече нямат право да акостират в европейски пристанища. Правилото обаче не засяга руски кораби, плаващи под чуждо знаме - отстъпка, прокарана от определени страни по време на преговорите.

Руският газ също продължава да тече към ЕС. Забраната за внос все още се обсъжда, но за момента не се сбъдва, не на последно място заради интересите и зависимостите на Германия.

Петролното ембарго е под въпрос

За да се сложи точка на зависимостта от руските енергийни източници, Европейската комисия предложи миналата седмица налагане в бъдеще време на петролно ембарго. Тя предвижда повечето държави членки да прекратят вноса на руски петрол до края на годината. Но преходният период за Унгария, Чехия и Словакия очевидно ще бъде по-дълъг. България също иска да извоюва изключение за себе си.

По информация на ДПА и Ройтерс, на трите Вишеградски страни ще бъде разрешено да продължат да купуват руски петрол до 2024 г. заради голямата им зависимост. Страните членки тепърва трябва да гласуват предложението на Европейската комисия.

Петролното ембарго е закъсняло, а е и прекалено колебливо, казва икономистът Гунтрам Волф от мозъчия тръст "Брьогел", базиран в Брюксел. Той коментира още, че предвиденият преходен период е твърде голям, а Русия ще продължи да разполага с "огромни приходи" от продажбата на петрол през следващите шест до осем месеца. Същевременно повишението на цените на суровините също ще окаже влияние. От "Брьогел" смятат, че въпреки санкциите търговският излишък на Русия тази година ще се увеличи.