Диктува ли Нинова на Радев?

В лятната парламентарна суша всяко политическо действие e благодатно. Събития, становища и коментари, които иначе биха останали в периферията на новинарския поток, нерядко се превръщат в основни теми. Такава ситуация наблюдавахме с две пресконференции на БСП от последните дни. 

На тях социалистите съобщиха познати на аудиторията свои становища: че ръководството на бъдещия орган за борба с корупцията в България трябва да се назначава от президента, а не от парламента; и че за първите си 100 дни управление коалицията ГЕРБ – Обединени патриоти не е поставила "нито един от важните въпроси за България".

Наред с тези прозрения, които БСП не съобщава за първи път, съзнателно или не медиите изневериха на навика си през август да правят от всяко изречение новина и не намериха за нужно да  информират за още няколко паралелни становища на социалистите, които до голяма степен разкриват (за пореден път) омертата, в която функционира властта в България.

Кое остана премълчано? 

Не беше отразено например това, защо БСП няма да сезира Конституционния съд за това, че някак много набързо и в последните дни на лятната си сесия парламентът премести юрисдикцията на делата за политическа корупция от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд. Още повече, че преди няколко години левицата направи точно това, а тогава тя имаше по-малко депутати и ставаше въпрос за доста по-козметични промени в НПК от сегашните. От думите на Нинова се разбра, че партията ѝ няма никакво намерение да се занимава с двата съдебни закона (НПК и ЗСВ), с които мнозинството - с подкрепата на ДПС и един въздържал се от нейната партия (не против) - създаде политически трибунал и гарантира кариерни бонуси на членовете на отиващия си Висш съдебен съвет. Нещо повече – Нинова даде да се разбере, че не само не я смущава скоростното приемане на въпросните нормативни актове, но и темата ѝ е досадна и даже я изнервя. 

Въпреки съвсем конкретните питания към нея, темата не попадна така изобилно в медиите, както е присъщо за август. Дали за да се измъкне от ситуацията, говореща за очевадна политическа непоследователност, дали по друга причина, но соцлидерката обясни на журналистите, че от "ударното законодателство" в края на пленарната сесия формацията ѝ може да сезира Конституционния съд само за Закона за опазване на околната среда - в случай, че президентът Румен Радев не наложи вето върху него. 

Същевременно пък пет партии и осем неправителствени организации призоваха държавния глава да върне на парламента и трите закона: НПК, този за съдебната власт и нормативния акт за опазване на околната среда. 

Системната игра

Президентът Румен Радев, описан от Нинова само преди десетина дни като "несистемен" играч, непознат за българската политика, засега обаче избра да играе съвсем системно - по системата "БСП обвинява ГЕРБ". В конкретния случай - че управляващите не са поставили на дневен ред нито един от важните въпроси за България. Впрочем, в тази система своето достойно място заемат и социалистите. 

Нинова и Радев играят една и съща роля в тази "система" – на пасивни, безкритични наблюдатели, които влизат, уж с охота, в конфронтация с мнозинството, но по "безопасни теми", които успешно вдигат обществена пушилка. Важните въпроси за България остават на заден план.

Само така можем да си обясним дистанцията - и на  БСП, и на президента - от невралгичната тема със съдебното законодателство. И то при положение, че държавният глава и партийната лидерка демонстрираха силна заинтересованост от бъдещия антикорупционен орган, който - по думите и на двама им - е част от съдебната реформа.

Загадка остава защо, след като темата им e така важна, и двамата я отминаха с мълчание - точно както я игнорираха и управляващите?

Липсващата реакция по приетите НПК и ЗСВ означават няколко неща. Първо: че БСП и президентът не се вълнуват от създаването на извънреден политически трибунал, който (съвсем очевидно) е замислен и изпълнен като средство за рекет на неудобни. Дали пък някой не им е гарантирал, че те няма да станат неудобни, т.е. няма да попаднат в този съд?! 

Реакция няма и по ограничаването на правата на магистрати. Разширената възможност за тяхното отстраняване поставя в силна зависимост съдийското съсловие от прокуратурата, което също не смущава нито уж опозиционната левица, нито уж „несистемния“ президент. Никакъв интерес не предизвикват у БСП и кариерните бонуси за отиващия си ВСС, въпреки че с тази законова поправка членовете му ще получат „отплата“ за правилните решения, които трябва да вземат в края на мандата си. Най-важното сред които е изборът на шеф на Върховния административен съд (ВАС). 

Ролите

И когато толкова важни теми остават в периферията на вниманието и на опозиция, и на президент, то изводът е само един: опозиция и президент участват активно в последните стъпки за овладяване на държавата. Не на последно място – ветото на Радев върху Закона за опазване на околната среда (който също е, меко казано, спорен и проблемен), очевидно има за цел да покаже, че държавният глава не се бои да се конфронтира с мнозинството, заобикаляйки обаче голяма част от „важните за България въпроси“. Нещо повече – с мълчанието по съдебните закони и връщането на поправките в Закона за опазване на околната среда Радев затвърди мнението, че не е антисистемен играч, както твърди Корнелия Нинова. Напротив, президентът съвсем добре се вписва в системата, която БСП описа – игнорирането на съществените теми.

В тази система място имат всички. Което си личи и от действията им.