Дилемата Сирия

През последните дни целият свят е вперил поглед към новия чудовищен ад в Сирия. И всеки, видял репортажите с избитите деца и техните плачещи родители, едва ли ще ги забрави така лесно. С извършената миналата сряда предполагаема газова атака в района на Гута сирийският режим за първи път еднозначно прекрачи "червената линия", определена от американското правителство като условие за намеса, посочва агенция ДПА.

Сега западните държавни ръководители обсъждат отговора. Барак Обама мисли в категориите на военното решение, Франция и Великобритания - също. Но за разлика от войната в Либия срещу Муамар Кадафи, в Сирия, след две години гражданска война, няма ясно очертани фронтове. И колкото по-дълго продължават масовите убийства, толкова по-малко може да се очаква, че Западът ще постигне нещо в Сирия.

Ако се има предвид опитът на САЩ в Ирак, може лесно да се добие представа за възможния сценарий в Сирия в случай, че бъде предприета сухоземна офанзива. Чуждите войски и танкове ще трябва да останат в Сирия десет или повече години, да понесат значителни загуби без да е сигурно, че ще постигнат нещо по умиротворяването на страната, пише агенцията.

Ал Кайда стига до Средиземно море?

Броят на бунтовническите групировки, действащи на територията на Сирия, е достигнал междувременно 1 200. Най-малко 4 000 бойци на Ал Кайда се борят срещу същата численост отряди на Хизбула, докато бежанската драма на цивилното население достига апокалиптични измерения. И ако западните части един ден се изтеглят отслабени и съсипани, враждуващите местни лагери - както е сега в Ирак - отново гневно ще се изправят един срещу друг, прогнозира "Ди Цайт".

Ако Западът се ограничи с въздушните удари, той определено би могъл да ускори падането на режима на Асад и победата на опозицията, но същевременно ще улесни бойците на Ал Кайда в завземането на нови части от страната. Така стана в сирийските кюрдски региони: само през последните осем години в рамките на борбата си за надмощие в съседен Северен Ирак екстремистите прогониха над 40 хиляди души от родните им места.

Ал Кайда за първи път ще може да се установи в разположените близо до средиземноморското крайбрежие анклави, а представа за последствията може да се добие от случилото се в Йемен в залива на Аден: тотално тероризиране на населението, разрушени селища и стотици хиляди прокудени.

Новите амбиции на Русия

Ако предполагаемото химическо нападение в крайна сметка остане без ответна военна реакция, то може да бъде последвано от други, още по-зловещи, прогнозират и други германски издания. Иран и Русия са все така против военната намеса отвън. Но и двете държави трябва да преосмислят досегашната си позиция, твърди "Ди Цайт." Под ръководството на новия си президент Иран се стреми да намали напрежението в отношенията със Запада. Неговото собствено население стана жертва на химически нападения преди 30 години по време на войната срещу Саддам Хюсеин, припомня германското издание.

Русия пък до такава степен се изтъква като най-верен съюзник на Сирия, че целият Ориент вече може да ѝ обърне гръб. След свалянето на Мохамед Морси в Египет и посещението на саудитския външен министер в Москва, Кремъл възкреси собствените си стратегически амбиции в Близкия Изток за сметка на Вашингтон. Цялата офанзива обаче би била обречена на провал, ако Владимир Путин се държи като безскрупулен партньор на Асад.

В такъв случай западните въздушни нападения срещу казармите на елитните части, военните летища и складовете с експлозиви не биха се натъкнали на сериозен отпор от страна на съюзниците на Асад. Но биха могли да спрат режима на Асад от извършването на следващи химически атаки срещу децата, жените и мъжете на Сирия, четем още в "Ди Цайт".

АГ, ДПА, Ди Цайт/Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов