Дилемите на избирателя

Години наред преди да почине, големият немски българист Норберт Рандов при всяко свое идване в България обичаше да казва, че най-добре се информира за нагласите и обществената атмосфера в страната ни от най-сигурната и безпогрешна социологическа агенция в София: таксиметровите шофьори. Това бе донякъде шега, но донякъде и истина. Аз също твърдя, че всекидневно извършвам “тайните” си социологически проучвания в обществения транспорт.

Друг интересен източник са анкетите на някои медии в интернет: в два от големите и интелигентно списвани всекидневници например експериментално гласувах и забелязах, че резултатите създават по-скоро общ портрет на читателската аудитория, отколкото да дават ориентири за нагласите на повечето българи. Неслучайно и в двете анкети разликите между ГЕРБ и БСП не са повече от 4%, ДПС не достига дори процент и половина, а Реформаторският блок има впечатляващите 12, 84 на сто от гласовете, респективно 17, 92%.

Какво (не) ни казват социологическите проучвания?

Естествено преди парламентарните избори не можем да разчитаме на подобни спонтанни прогнози “по стъгди и седенки”. Длъжни сме да се обърнем към цифрите, които ни предлагат социологическите агенции с утвърдени, все едно спорни или безспорни имена и да се опитаме да проумеем настроенията и отвъд прогнозирания резултат. Според проучванията от последните две седмици вече имаме предизвестен победител, “с малко, но завинаги”, ако си припомним крилатата фраза от началото на демократичните промени у нас.

ГЕРБ като че ли набира все по-голяма преднина, като цифрите се колебаят от 26,8 процента в проучването на “Медиана” до 36,5% при “Екзакта”, с уговорката, че втората агенция прави анкетата си само сред твърдо решилите да гласуват българи. Според данни на “Сова Харис” пък 43.2 % от гласоподавателите биха гласували за ГЕРБ. Защо партията на Бойко Борисов така категорично изпреварва основните си опоненти от БСП е въпрос с не един и два правилни отговора, най-простият от които би трябвало да звучи горе-долу така: насред безсилието, излъчващо се от държавата, гласоподавателите се ориентират към партия, която се свързва със сила.

Без категорична прогноза

Няма категорична прогноза колко още партии и коалиции, освен първите три, ще влязат в бъдещия парламент: говори се за три, дори четири. Засега поне изглежда ясно, че Патриотичният фронт изпреварва “Атака”, но дали ще прекрачи бариерата от 4% си остава загадка. Изглежда по-умереният и некреслив национализъм взема връх пред агресията и посланията, някои направо немислимо зловещи, а други утопично неизпълними, с които атакистите провокират най-тъмните страни на човешкия характер.

Подир всяко новопоявило се социологическо проучване “извират почти гейзерно” множество всезнаещи спекулации по казуса “формиране на широка коалиция”, възможна ли е тя у нас, кого ще включи, публична и регламентирана или тайна и задкулисна ще бъде?

Във факта, че предизборната кампания тече доста вяло, има и нещо добро: дистанциране от еуфорични емоции, опит за разумно вглеждане в партийните програми и личностите, които ги пропагандират, не-утопични очаквания. Долавят се, ако трябва да бъдем честни, и доста страхове: от безпардонната арогантност на бъдещите победители, например, от още по-драматичен социален упадък, от партийни метли, от ново “съзаклятие на политическата върхушка” за сметка на гражданите - все насъщно важни неща, за които социологическите прогнози и сухите цифри не могат да ни разкажат.