Днешният Аушвиц
24 април 2013Трудово-изправителният лагер в провинция Ляонин не може да бъде открит на нито една географска карта, но в селата от региона всеки знае къде се намира той - зад стърнищата на градчето Масанджа. Четириетажните сгради, боядисани в бяло и червено, са оградени със зидове и бодлива тел. На портала със златисти букви е изписано "Женски трудово-изправителен лагер Ляонин". Който попадне на това място, остава белязан за цял живот.
"Виех от болка"
"Разпределиха ме във втора трудова бригада. Същия ден бях брутално пребита от една униформена служителка. Биха ме с електрошокови палки по лицето, ушите, слепоочията, раменете, краката и корема. Непоносимо беше. Виех и крещях от болка", споделя една 50-годишна жена, преминала през лагера. Други бивши затворници разказват за най-различни форми на изтезания и малтретиране - за така наречения "тигров стол", към който задържаните били привързвани в крайно мъчителни пози в продължение на часове; за "смъртния одър", на който трябвало дни наред да се лежи неподвижно със здраво завързани и изпънати ръце и крака; за "бесилката", за която една 57-годишна жена си спомня следното: "Завързаха китките ми към металните части на едно двуетажно легло, така че да увисна, без краката ми да достигат до пода. Но и това не им беше достатъчно. Към краката ми завързаха големи парчета дърво, за да не мога изобщо да ги движа. По някое време съм изгубила съзнание и не знам кога са ме свалили оттам".
Работата в трудовия лагер била непоносимо тежка. Седем дни в седмицата - от шест и половина сутринта до късно през нощта. Една от задържаните жени си спомня: "Не ни даваха да спим, докато не си изпълним нормите. Всъщност никой не беше в състояние да ги изпълни, без значение колко бързо работи - те просто бяха непоносимо високи".
Жените е трябвало да шият дрехи, калъфи за автомобилни седалки или декорации за различни празници. Задържаните не знаят каква част от тези неща са били предназначени за китайския пазар и каква - за чуждестранния. Когато е трябвало да се изпълняват спешни поръчки, затворничките шиели по цяла нощ. Очевидно е, че лагерът е печелел твърде добре от безплатния труд.
В съседство с женския лагер има още един по-малък - за мъже. И оттам разказват за същите издевателства и мъчения. "Тяхната цел е да отнемат цялото достойнство на задържания, който е обявен за "враг на народа". Поради това и отношението към него не е цивилизовано", споделя един човек, излязъл на свобода през 2011-та.
Неудобната истина
През последните 10 години в лагерите край Масанджа са попадали много привърженици на забранената секта Фалунгун, но също така и наркомани, дребни престъпници и упорити автори на петиции, които досаждали на властите с исканията си за справедливи решения на лични проблеми.
Детайлното описание на ситуацията в лагера, качено от едно китайско списание в интернет преди около десет дни, на бърза ръка беше изтрито от цензурата. Независимо от това породеният масов протест принуди властите да вземат отношение по въпроса. Ето какво обяви онлайн изданието на "Fazhi Bao" /"Правен вестник"/: "Трудово-превъзпитателният лагер Масанджа защитава правата на задържаните в съответствие с разпоредбите на министерството на правосъдието - включително по отношение на стандартите за хранене, медицинско обслужване, работно време и заплащане на труда. Никакви нарушения на съществуващите разпоредби не бяха установени". Думи, които на задържаните в лагера им звучат като цинична подигравка.
Автор: Р. Кирхнер, Б. Узунова; Редактор: Б. Михайлова