Доброто го има

Остават броени дни до приключването на десетата Лятна театрална академия "Артисти за деца" в Широка лъка. Ако човек и за ден попадне в работилниците и ателиетата, отворени за над осемдесет деца от социалните домове в Широка лъка, Хасково и Пловдив и ученици от местното начално училище, ще остане изумен от добрия дух, завлядал мястото и хората.

През тази година в академията се работи по програмата "Театър и образование", като основното събитие - детският приказен фестивал на 14 юли - ще бъде представен на сцена, построена заедно от артистите и децата, разказва режисьорката Елена Панайотова, инициатор и основен "двигател " на сл учващото се през годините. Бихме могли спокойно да я наречем "всеможещата и всеприсъстваща", или поне децата я припознават като такава. "Начинанието си заслужава усилията", категорична е тя.

Защо да не експортираме повече добри практики?

"Винаги се намират средства от дарители и така десетгодишните практики се трансформират в устойчив модел, към който вече се проявява траен интерес и у нас, и в чужбина. Затова вече е "експортиран" и в Кения. Общуването с изкуство на деца от рискови групи трупа важен социален опит, създава умения, утвърждава понятията за добро, учи на концентрация. Децата се разпределят в различни ателиета според възрастта и възможностите им, а през тази година са открити и работилници за обучение на млади артисти и социални работници с подкрепата на Министерството на културата и социалните служби. Съпътстващата програма в Смолян пък е съсредоточена в “Работилница за разказване на истории” за по-големи деца в неравностойно положение, разказва Елена Панайотова.

Удовлетворение от пребиваването си в Лятната театрална академия изразява и Ива Арабаджиева, която работи с деца с увреждания в социалния дом в Хасково. Тя вече е открила нови идеи и конкретни примери, и е окуражена и готова за осъществяването на проект, замислян от дълго време. Описва ми в детайли на кои от децата какви задачи ще възложи, за да развие дори минималните им умения за сръчност и самостоятелност.

Май наистина "всичко е любов"

За да не съм само записвач на впечатления и думи, решавам да посетя ателиетата и работилниците. Накрая се спирам при хореографката Вероника Петрова, която също вече десета година предава артистичните си умения в Широка лъка и е един от всеотдайните "доайени" във високохуманната и смислена мисия на проекта. Тя подготвя заедно с асистентките и децата си вариант на египетската приказка за златното дете. Наблюдавам отстрани "работния кръг" и съм респектирана от познавателната същност на играта, която владее участващите в нея, от добротворното търпение, въвличащо в роли, разговори и съпричастие детските въображения.

Неслучайно през годините в това изключително начинание доброволно се включват сериозни български артисти: куклените режисьорки Роси Миновска и Катя Петрова, актрисата Мая Бежанска, театроведката Патриция Николова. Винаги гостуват и артисти от чужбина, в настоящето издание те са от Германия и Холандия.

Много е трудно да се говори за добрите практики и успешните модели: изглежда защото сме увлечени от стряскащите новини на всекидневието, както в случая с драматичните събития и факти в столичния социален дом "Асен Златаров". Трудно е най-вече защото те са нечие огромно лично посвещение и усилие, което несъмнено трябва да превърнем в устойчив модел и на институциите, и на обществото ни. И какъв по-добър съучастник от изкуството бихме могли да си пожелаем?

Автор: М. Иванова, Редактор: А. Андреев