Докато мълчиш, когато те бият, боят ще продължава

Седмица след така наречения “първи позитивен доклад за България”, в който се отбелязва, че професионализмът в полицията, прокуратурата и съдебната система не е на необходимото ниво, министърът на вътрешните работи се наложи да поднася извинения на едно семейство от Кърджали заради това, че цивилни полицаи - работещи по оперативна информация - нахлуха на грешен адрес и набиха невинни хора.

Инцидентът с главно „и”

Инцидентът бе вкаран в категорията „колатерални грешки” от председателката на Народното събрание Цачева, а в разказа на самия Цветанов, който хем се извини на пострадалите, хем оправда действията на полицаите, бяха забелязани интересни и симптоматични словесни фигури - „влизане по малко по-бърз начин”, „пълна оперативна свобода на действие” и класическото обещанието МВР да продължи да работи „със същия ентусиазъм”.

Психолозите казват, че няма случайно изпуснати думи. В контекста на случилото се, което е класически пример за полицейски произвол, именно “ентусиазмът” на “родната полиция”, приветстван от председателката на парламента, която призова вътрешния министър да не спира до тук, е лоша индикация. Лош модел на подражание. Лоша демонстрация на солидарност.

Този пореден нашенски римейк на нискобюджетен екшън не стана повод за разговор по същество относно професионалните стандарти за работа на полицията, ползата и вредата от показните акции и заведените срещу България дела в Европейския съд за правата на човека. (Дела, чиито разноски плащаме всички ние!) По време на дебата в Народното събрание Инцидентът се употребяваше от всички, които взеха думата за партийните цели на тяхната група - ГЕРБ се похвали, БСП се разгневи, ДПС заплаши, Атака регистрира активност, а СДС не взе отношение.

Всяко чудо за три дни…

Единствено министър председателят каза простичко, по онзи негов начин, който най-много се харесва на зрителите, че е засрамен от действията на полицаите. А министърът на вътрешните работи отново съобщи, че няма да се прави реформа в МВР, за да не се смущава структурата на полицията…

Полицейският произвол, стандартите в работата на полицията, контролът и отговорността на силовите структури не са и едва ли ще станат тема на всекидневен дебат в обществото. Когато случай като този в Кърджали стане достояние на медиите, хората го коментират три дни, правозащитните организации излизат с декларации, във форумите ентусиасти раздават правосъдие и нещата приключват до тук. Ако перефразирам Юрген Рот и неговото последно интервю за Дойче Веле, ще кажа, че това е още един симптом за незрялост и апатичност на гражданското общество в България: докато то мълчи, когато го бият, боят ще продължава.