Документален филм за Кристо /Христо Явашев/

Нито една от всичките 7503 порти няма да бъде продавана - нито една подпора, нито една напречна греда, нито едно парченце плат. Нищо няма да отиде в музея. "Дъ Гейтс" - Портите - този оранжев проект на творците Кристо и Жан-Клод за Ню Йоркския Сентръл Парк беше също така уникален, както и останалите им начинания..

Двойката често е била обект на подигравки за романтичното си поведение, но колкото повече от тези невъобразимо трудни проекти се реализират, толкова повече расте удивлението пред една неповторима смесица от на пръв поглед абсурдна идея и никога несекваща упоритост, която не се стряска дори от десетилетното протакане на официалните разрешителни. Покриването на река Арканзас в Калифорния, известно като проекта " На реката" все още не е реализирано. Подготовката за него започна още през 1995 година.

Позагубило се е само желанието на двойката да дава все едни и същи обяснения . В документалния филма на Волфрам и Йорг Даниел Хисен, Жан-Клод почти яростно обяснява, че проектите на двойката никога не се правят срещу заплащане, че те не понасят никакви спонсори и че парите за съвместните проекти имат един-единствен източник : това са приходите от продажбите на рисунки и графики на Кристо.

Ярко червенокосата Жан-Клод, която, също като съпруга си Кристо, е родена на 13 юни 1935 година, все още е изпълнена с детски устрем, който я кара да говори бързо, да жестикулира силно и да говори прекалено много за любовта, докато Кристо в повечето случаи седи мълчаливо край нея и само от време на време кимва леко с глава. Все пак, разделението на труда между двамата е успешно: Кристо е художникът и графикът, човекът с идеите и проектите, а Жан-Клод ме дава възможност да бъде творец. "Ако беше станал зъболекар, щях и аз да съм зъболекарка" - казва тя и допълва : "от обич".

Само веднъж в целия документален филм Кристо говори за себе си. Неговият маниер да работи напълно незамисимо е реакция на детството му по времето на комунизма - обяснява роденият в България творец. На преживяната система на принуда той отвръща с тотална свобода. "Правя само онова, което искам. Никой не се нуждае от забулени дървета, мостове, брегове. никой и не поръчва подобно нещо. Има ги само защото аз ги искам" - казва Явашев.

Има твърде малко така хубави и независими реакции на принудата по времето на комунизма - обобщава в заключение вестник "ди Велт".