Долнопробната телевизия

Още дядо Петко Рачов Славейков говори много добре и точно за българската мнителност. За българската меланхолия. „Мелан холос” на старогръцки означава „черна жлъч”. И според Хипократ именно натрупването на тая черна жлъч е причината за мрачния, тревожен и подозрителен характер. На човека. На някои от човеците. А дядо Петко Рачов доуточнява - на българина.

Българинът навсякъде търси скрит и вреден за него замисъл. Или умисъл. Забелязали ли сте как търсим зъл умисъл дори във времето! Гледай какво стана времето! Така казваме ние, българите - и все едно сме почти сигурни, че някой турски бей, някой руснак-комунист, някое тоталитарно ченге или някой злонамерен бог стои зад това лошо време. Или по-точно казано - зад това Направено-специално-заради-нас-лошо-време!

И така. Аз съм българче, обичам...

... обичам да подозирам всички в зъл умисъл срещу мен. Не че обичам. Никак не обичам даже. Просто това е моята зла участ. Която – ха-ха – сигурно някой нарочно ми е отредил! И ето сега се замислям за злия умисъл, който забелязвам винаги, когато включа телевизора. Аз съм представител на поколението, за което телевизията беше изначален, централен и вездесъщ източник на култове. И самата тя беше обект на култ. За моето поколение телевизията беше и един грамаден източник на вълнения. Няма какво да отричам това. А като пишещ човек през годините открих, че мога да се препитавам сравнително прилично с писане единствено като телевизионен сценарист. И поне дванайсет години от живота си правих телевизионни предавания. Така че телевизията е важна за мен.

Но когато днес погледна телевизора, изпитвам параноично чувство. В главата ми се върти неясната мисъл, че някой нарочно прави телевизията все по-глупава. И го върши с цел. Със зла умисъл! От години вече разсъждавам върху това свое подозрение. И ето до какви изводи съм стигнал:

Глупости от екрана

Първо: забелязвам един порочен кръг. От гледането на телевизия се оттеглят все повече хора. И това са предимно интелигентните и образовани хора. Този факт до голяма степен се дължи естествено на голямото разнообразие от алтернативни източници на информация, каквито дава интернет. Но това оттегляне се дължи и на факта, че интелектуалното и информационното, пък и стиловото ниво на телевизиите е паднало значително. Направо драматично. И хората с по-високи изисквания просто се отказват от гледането. Тоест, те продължават да гледат филми, понякога и предавания, но главно в интернет.

Оттеглянето на интелигентните зрители, абдикирането им като потребители на телевизионни продукти, води до падане на интелектуалното равнище и на нивото на образованост на таргетните групи. Към които са насочени продуктите на телевизията. Тоест, телевизионните предавания. Или казано по-просто: публиката става все по-простичка, а продуцентите на телевизионни продукти и програмните директори на телевизии започват да работят именно и само за нея. А това води до оттегляне на още и още интелигентни зрители. И до още по-голямо падане на нивото на публиката. И съответно - до още по-голямо падане на нивото на предаванията. Ето го споменатия порочен кръг.

Деградиралата публика

И тук болният човек в мен, който търси винаги зла умисъл, възкликва: Защо, по дяволите, телевизиите трябва да теглят надолу цялата си публика, вместо да я теглят нагоре? Защо трябва да задоволяват безпрекословно ниските (или може би - низките?) нужди на една деградирала публика, вместо да правят всичко възможно да издигат публиката си на по-високо ниво? Може би това са просто пазарните механизми? Търсенето и предлагането? Не мисля така! Всички знаем, че не търсенето определя предлагането. Напротив. В съвременния маркетинг винаги се действа в посока на създаване на потребности. А след това тези потребности се задоволяват.

Никой няма естествена нужда от глупави сериали или от жълти, клюкарски предавания. Потребността от глупави (или съответно от умни) произведения се изгражда! В миналото хората имаха нужда (и то - кой знае как създадена) задължително да притежават в домовете си всички томове на Толстой или поне на Достоевски. И странно, притежавайки ги, те изпитваха известен респект към авторите им. А понякога дори ги четяха. Сега, с подходяща реклама и пиар, у част от хората се изгражда потребност не от друго, а от глупави сериали и жълти предавания. Предлагането определя търсенето!

Пошло забавление

Телевизиите са на път да западнат до забавление за най-слабо образованите и най-непретенциозните членове на обществото. И това е един като че ли вече завършен процес. Защото интелигентните зрители все по-често вече са бивши зрители.

Само аз и още двама-трима мои познати все още гледаме телевизия. Но гледаме телевизора по-скоро като присветващо домашно огнище. Домашен олтар с домашния огън - от аноди и катоди. Като някаква магична аладинова лампа от носталгичното ни минало. А не като източник на информация. А още по-малко - на естетическа наслада. Има ли зла умисъл във всичко това? Не знам...

Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев