Другият Холокост

"Кое е по-страшно: да умреш в газовите камери на Аушвиц или да умреш от глад в Приднестровието?" На този въпрос отговор няма, не бива и да има. Михаил не очаква и да го получи. "Едното е било промишлен геноцид, а другото - див Холокост", казва той. С Михаил, който е инженер, обикаляме из Черновци - град с 240 000 жители в украинската провинция, намиращ се на 25 км от границата с Румъния, в областта Буковина. Говорим за Холокоста, извършен в Черновци непосредствено след нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941. По онова време евреите са най-голямата народностна група в града.

В местния Еврейски музей се срещаме с Йозеф Бурсуг, роден през 1931 и преживял това, което Михаил нарича "див Холокост". "Моето семейство имаше късмет - не бяхме избити още в първите дни, не ни откриха в гетото и не ни арестуваха при проведените хайки", разказва той. Йозеф Бурсуг бил на десет години, когато германските и румънските войски окупирали родината му. Заедно с тях дошли и специалните отряди, които издирвали лидерите на еврейската общност. Както свидетелстват очевидци, румънски войници ходели от къща на къща и нападали безразборно деца, жени и възрастни хора. След няколко дни германските войски продължили нататък, румънците обаче останали в областта. Още в първите дни след избухването на войната там били разстреляни над 3000 евреи.

Холокостът в Приднестровието

По онова време Румъния е под фашистки режим начело с генерал Антонеску, на когото Хитлер предоставя района между реките Днестър и Буг - като благодарност за оказването на подкрепа в похода срещу Съветския съюз. Още през септември 1941 румънците започват да депортират евреите от областите Буковина и Бесарабия към новата си територия - Приднестровието.

"Хората от населените места в околността бяха изпращани пеша към Приднестровието, всички без изключение", разказва Йозеф Бурсуг. И до днес не е известно колко са се удавили в Днестър, колко са били застреляни по пътя, колко от стигналите до Приднестровието са били избити на място. Предполага се, че броят на жертвите достига 400 000.

От експозицията на Еврейския музей в Черновци научаваме, че еврейската общност се е установила там през 19-ти век, че Черновци и Буковина са били малък рай за евреите. Докато през 1941 не настъпва кошмарът. Тогава само от непосредствените околности на градчето румънците са изпратили 100 000 евреи в Приднестровието. А от запазените до днес свидетелства на очевидци става ясно какво са заварили хората на другия бряг на Днестър: разрушени градове, изоставени села и съсипани колхози, тъй като преди това на тази територия са се водили тежки сражения. "Румънците буквално са оставили хората да измрат - без подслон, без гориво, без дрехи", разказва Йозеф Бурсуг. Имало е епидемии от дифтерия и тиф, хората в лагерите са били принудени да вършат тежка работа. Не са можели да печелят пари отникъде. Ежедневно са измирали стотици.

Загиналите са около 120 000

През есента на 1941 в Черновци били останали 50 000 евреи. Те били готови за най-лошото. На 11 октомври 1941 била издадена заповед всички евреи от града да се преместят в най-бедния му квартал, където можело да се приютят едва около 5 000 души. И който не намерил покрив над главата си, трябвало да нощува под открито небе.

Гетото обаче се оказало само временна спирка, тъй като два дни по-късно започнали депортациите. Говори се, че тогавашният кмет Траян Попович се обърнал към губернатора на Черновци с молбата да не депортира всички евреи, тъй като градът щял да остане без обущари, без шивачи и без монтьори. И в крайна сметка било решено 15 000 от 50-те хиляди да не заминават. Специална комисия определяла кои занаятчии могат да останат със семействата си - на тях им били издавани специални разрешителни за престой. Именно така оцеляло и семейството на Йозеф Бурсуг.

Когато Вермахтът претърпява поражението при Сталинград, примката около врата на евреите постепенно започва да се отпуска. Депортациите са прекратени, преследванията намаляват. В началото на март 1944 в Приднестровието пристига Съветската армия. "В Буковина и околностите ѝ е имало 150 000 евреи. По време на войната там са можели да останат 15 000. От депортираните в Приднестровието са се завърнали 10 000, т.е. загиналите са близо 120 000 души", изчислява Йозеф Бурсуг. Никой обаче не разполага с точни цифри, а историите на жертвите и на оцелелите не се разказват често.