Имат ли сътрудниците на ДС "правото да бъдат забравени"

Кой какъв е? - един от главните въпроси, които задаваше комунистическата тайна полиция ДС в България. Агентите на Държавна сигурност архивираха доносническите си информации в безкрайни редици от папки. Тъкмо информациите за личности, организации и мрежи съставляват по-голямата част от километричните архиви на ДС. И точно от тези информации се нуждае всеки, който иска да разбере как комунистическата държава десетилетия наред шпионираше и потискаше българския народ. От тази информация се нуждае и цялото общество, за да си даде сметка за влиянието, което и до днес упражняват някогашните мрежи на ДС. Ала достъпът до тази информация в момента е под угроза – заради едно решение на Върховния административен съд (ВАС).

Съдебно решение, което забранява многократното осветляване

Миналата седмица ВАС взе принципното решение, че бивши сътрудници на тайната полиция ДС могат да бъдат осветлявани само веднъж от Комисията за досиетата (КОМДОС). От 2007 година насам тази комисия проверява всички важни държавни и обществени позиции и институции за евентуална принадлежност на съответните лица към ДС. Често пъти обаче някогашни агенти се добират до повече от една позиция. В продължение на 15 години КОМДОС огласяваше подобни хора във всеки отделен случай - и то с цялата налична информация. Срещу тази практика се жалваха бивши агенти, а съдилищата произнесоха няколко противоречиви решения. Затова КОМДОС се обърна към Главния прокурор, който внесе въпроса пред ВАС. Сега върховните съдии решиха: еднократното обявяване на бившите сътрудници е достатъчно, за да бъде изпълнен законът. Когато такива сътрудници трябва да бъдат обявени отново, защото става дума за нова позиция, КОМДОС не оповестява имената им, освен ако за тях не са налице нови информации, реши ВАС.

На пръв поглед това звучи безобидно, но всъщност поражда сериозен проблем. Не само, защото досегашната 15-годишна практика се приемаше без особени възражения. Но и поради това, че новото тълкуване на Закона за досиетата на ДС вече сочи в съвсем различна посока: ако то се прилага стриктно, българското общество фактически ще бъде лишено от достъп до важни информации. Разкриването на тайните мрежи на ДС ще бъде затруднено, а някогашните извършители ще получат закрила. За да го илюстрирам с пример: ако един агент на ДС през 1994 е бил народен представител, а през 2021 г. кандидатства отново, информациите за него няма да фигурират в последната проверка от въпросната година. И обществеността ще получи изкривена представа за влиянието на ДС и нейните мрежи.

Независимо от това решение, в понеделник (13 декември) КОМДОС оповести резултатите от проверката на главните архитекти и кметските наместници в окръзите Велико Търново и Враца. И в двата случая се появяват имена на хора, които са били огласявани и преди като сътрудници на ДС. КОМДОС добавя уточнението от решението на ВАС, но после добавя и всички налични информации. Храбър опит да се ограничат до минимум последствията от решението на ВАС, но едва бъдещето ще покаже дали тази интерпретация ще се наложи.

Какъв е германският закон?

За разлика от българския, германският закон не предвижда задължителна проверка на институции и лица. Службата за архивите на Щази проверява само в отговор на конкретна заявка. И въпросът дали резултатите от тази проверка да бъдат публикувани, се решава единствено от съответните институции. Независимо от всичко това и до ден днешен важи основният принцип на закона: обществеността има правото и интереса да получи информация за бившите сътрудници на Щази. С други думи: имената на щатните и нещатните сътрудници на Щази могат да бъдат обявявани публично. Един път, два пъти, десет пъти – няма значение.

Но и в Германия имаше сходен проблем. В началото на хилядолетието редица бивши агенти заведоха дела срещу разобличаването си и срещу многократното назоваване. И постигнаха частични успехи. В отделни случаи отделни съдии отсъдиха, че и за бившите сътрудници на Щази важи „правото да бъдат забравени“. И че личните им права и шансовете за ресоциализация могат да пострадат поради публичното оповестяване. Вярно, че тези отделни случаи не промениха основния принцип за легитимността на публичното обявяване на бивши сътрудници на Щази.

Но сред много изследователи, журналисти и дори в самата Служба за архивите на Щази се загнезди страхът от нови съдебни процеси, който доведе отчасти до автоцензура. От това може да се извлече една важна поука: когато става дума за достъпа до архивите на комунистическата тайна полиция, съдебните решения могат да доведат до огромни и непредсказуеми последствия. Особено, когато тези решения защитават правата на извършителите.

Как България преосмисля комунистическото минало

„Искахме справедливост, а получихме правова държава“ – така някогашната източногерманска правозащитничка Бербел Болай формулира разочарованието си от начина, по който в Германия се преосмисля диктатурата в някогашната ГДР. А последното решение на ВАС в България основателно поражда съмнението, че правовата държава действително предлага много възможности да се попречи на преосмислянето на комунистическото минало. Това решение се превръща и в ипотека за новоизбраното „правителство на промяната“, което възнамерява да се бори срещу корупцията и задкулисието. Защото в дъното на тези две взаимносвързани злини е тъкмо ДС.

Преосмислянето на комунистическите неправди в България спешно се нуждае от обрат. В момента КОМДОС е с изтекъл мандат и работи в служебна функция, тъй че никой вече не знае какво ще е бъдещето на ДС-архивите. Но така възниква и един голям шанс. След като Комисията по досиетата и въпросът за преосмислянето на миналото и за лустрацията години наред бяха поставени в ролята на Спящата красавица, сега решението на ВАС принуждава законодателя да действа. Ако реши да внесе промени в Закона за досиетата на ДС, новото правителство ще даде недвусмислена заявка за борба срещу задкулисието. Тъй че скандалното решение на ВАС сякаш идва в най-правилния момент!

* Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.