ДъЗъБъЗъ - що е то?

"Смърт чрез разстрел" - тази присъда за последен път е прочетена в България през 1998 година. Европа отдавна смята смъртните присъди за анахронизъм, така че преди 13 години българските законодатели отмениха смъртното наказание. Сториха го страхливо и тихомълком, защото повечето хора в България искат да има смъртни присъди. За да посмекчи яростната българска съпротива, законодателят замени смъртната присъда с ново тежко наказание - доживотен затвор без замяна (ДЗБЗ). Миналата година Българският Хелзинкски комитет (БХК) поиска от държавата да го премахне и да го замени за всички осъдени до живот.

Затворници и плъхове - заедно до живот

58 осъдени изтърпяват наказанието доживотен затвор без право на замяна. Половината от тях се престъпили закона за пръв път. Вярно, в повечето случаи престъпленията са извършени с нечовешка жестокост и по особено мъчителен начин за жертвите. Независимо от това Комитетът на министрите към Съвета на Европа настоява, че каквато и да е присъдата, един осъден трябва да има възможност за реинтеграция в обществото, ако покаже с поведението си, че я заслужава.

Европейският комитет против изтезанията открива ужасяващи неща в българските затвори: „Осъдените остават заключени в килиите, освен когато са на открито - по час и половина на ден. Когато излизат от килиите, те пак са с белезници, даже и в строго охраняваната част на двора.” След като един осъден на ДЗБЗ се опитал да избяга от затвора във Варна, управата допълнително влошила живота на затворниците. Времето си „на открито” те вече прекарват в така нареченото „кубинско каре” - малка площадка, допълнително оградена с мрежа отгоре.

"Още с влизането в коридора на зоната се усещаше силна миризма на урина. Върху шкафа за храна имаше мазни налепи, натрупвани с години. Стените бяха мръсни и изронени, подовете - изкъртени. По единодушното мнение на охраната и на лишените от свобода дори и през деня плъхове излизат от дупките и се разхождат по коридора" - това установяват наблюдатели на БХК в доклада си за 12-те български затвора. В повечето от затворите килиите на осъдените до живот тънат в полумрак, защото прозорците са разположени на височина над 2 метра. Не винаги в килиите има столове. Леглата и масите са закрепени неподвижно за пода.

Кофа и бутилка вместо тоалетна и чешма

Единствено в затворите в Ловеч и в Бургас санитарните възли в килиите се затварят с врата. В останалите затвори тоалетните са сбутани във вътрешен ъгъл на килията, зад преградна стена висока около метър. В Софийския затвор слагат подвижна завеса. Другаде лишените от свобода се обзавеждат на принципа „направи си сам” с параван от чаршафи. Наблюдателите открили, че в Бургас, въпреки луксозния вид на тоалетните чинии, вода в казанчетата няма, защото не са свързани с водопроводна тръба. Заради всичко това има и заведени дела срещу държавата.

Един затворник например осъжда два пъти правосъдното министерство, защото обитавал килии без санитарен възел и течаща вода. ”Техните функции били изпълнявани от кофа за задоволяване на физиологични нужди и бутилка от 1.5 л.”, отбелязва Великотърновският апелативен съд. Съдът установява още, че „лишените от свобода са ползвали пластмасова кофа, находяща се на около метър от масата за хранене и в близост до леглата. Това било особено неприятно, защото в килията с часове се разнасяла лоша миризма.”

В Европа или в Средновековието?

Наказанието „доживотен затвор без замяна” е нечовешко, унизително и няма нищо общо с европейската наказателна политика, категорично твърдят правозащитниците. Към материалните несгоди на българските затвори се добавят и проблемите на остарялата наказателна политика. Според БХК хуманизирането на наказателния закон и премахването на добилото мрачна известност "ДъЗъБъЗъ" е препоръка без алтернатива към българските власти.