Държавата като скинхед?
12 декември 2014
Има и по-лошо от скинарите - това е държавата, влязла в ролята на скинхед. Твърдението на министър Петър Москов, че ромите са скотове, поражда нерадостната мисъл, че пред очите ни се случва нещо страшно - трансформацията на изпълнителната власт от безучастен наблюдател на беззаконието в активен участник в това беззаконие.
Какво се случи
Думите на министъра бяха предизвикани от побой над лекарски екип в ромска махала. В профила си във Фейсбук Петър Москов написа, че само през тази календарна година е имало общо 226 подобни нападения, като 175 от тях са били извършени в ромски квартали. Вместо да поиска от МВР и съдебната власт отчет за делата по тези случаи, министърът насочи гнева си към всичките десетки хиляди обитатели на гетата. Нарече ромите “популация”, по-недосетлива и от дивите животни: “Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност, дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш, и не нападат”, написа Москов. Министърът добави, че линейките вече ще влизат в ромските махали само ако полицията или местните лидери гарантират безопасността на лекарите.
Две денонощия по-късно Петър Москов каза, че е бил разбран неправилно и че иска да се извини. Думите му бяха изтълкувани като извинение от по-голямата част от медиите.
Какво е посланието
С това, което направи, Москов стана част от проблема, докато всъщност е в ролята на човек, който би трябвало да е част от решението. В желанието си да защити една от най-онеправданите професионални гилдии, министърът заговори като расист: обособи цяла група по етнос, снабди я с колективни определения и ѝ постави условия, при които тя да получава достъп до спешната помощ. Това не е изказване, поправимо с половинчато извинение, а постъпка, заради която министърът би следвало да напусне държавния си пост. В противен случай цялата изпълнителна власт ще се сдобие с етикета “проводник на расизма”.
До неделя държавата беше обикновен безделник, който в търсене на занимание реже клона, на който седи. Лекарите бяха оставени на мизерния си доход, на подритваната реформа и безнаказаното насилие срещу тях. Ромите пък бяха оставени на гетата и техните тартори - феодална форма на управление, насърчавана мълчаливо от властите. В неделя тези две жертви на държавното безхаберие бяха хвърлени една срещу друга, вместо да бъде посочен истинският виновник. А истинските виновници са полицията и съдебната власт - факт, за който в Брюксел говорят поне от десет години и към който сега ще бъде добавен и официалният расизъм, с който властите тръгнаха да маскират официалната безнаказаност.
Колко дела за побой срещу лекари са приключили и по какъв начин? Но не според самозваната статистика, с която съдебната власт мисли, че успешно заблуждава ЕС, а според реалността? Нека припомним: работещата система за вътрешен ред и справедливост е единствената ефикасна превенция на престъпността. Докато полицай, охраняващ линейка в гетото, си е всъщност обикновен апартейд.
Що се отнася до расизма, не е никак учудващо, че министър го изразява, а после отрича да го е изразявал. Също като него, и съдебната система не успява да разпознае кога една проява е расистка и кога - не. Досега не се е чуло за нито едно дело за реч на омразата, въпреки че по социологически данни употребата на тази реч в България неуморно расте. Малкото дела, свързани с омраза, се внасят в съда по съвсем друг начин - като дела за хулиганство, а това допълнително маскира опасността. Само че общество, в което расизмът се превръща в речева норма, не е много далеч и от физическото насилие. Пише го в книгите за ЮАР, САЩ, Руанда, Югославия.
Какво може да се направи
Въпреки рисковата ситуация, изход все пак има. Той е в пет първоначални стъпки: правителството да осъди изказването на Петър Москов - и то именно като расистко, МВР и съдебните власти да оповестят действията си по всичките 226 случая на нападения над лекари, парламентът да въведе по-тежки наказания за посегателствата над медицински кадри, правителството да заяви, че няма да толерира феодалните форми на управление в гетата, а в ромските махали да влязат граждански посредници, които да направляват разговора между ромите и външния свят. И ако паралелно с всичко това медиите успеят да приглушат антиромските си нагласи, може би наистина ще има шанс за стъпка напред.