Staaten haben keine Freunde, nur Interessen

Лошите американци най-сетне трябва да кажат на германската общественост какви ги върши американската Агенция за национална сигурност (АНС) и дали тя е подслушвала европейски политици. Това беше лайтмотивът на дебата около тайните служби през миналата година. Тогава американският експерт Алек Рос посъветва германците сами да се погледнели в огледалото, защото германското външно разузнаване БНД не се различавало особено от АНС, само дето разполагало с по-малък бюджет, увери бившият съветник на Хилъри Клинтън. Пак според него, обичайните практики били известни всекиму.

Преди 1 година германските медии не отделиха голямо внимание на Алек Рос. Може би защото казаното от него тогава не пасваше много на всеобщото разбиране за тази материя.

Тайни служби, а не детска градина!

Ето че темата отново излезе на дневен ред. Междувременно германската общественост научи, че германското външно разузнаване също участва в голямата игра на службите - една игра, в която няма добри и лоши, а само интереси. Шпионирането между приятели е неприемливо, заяви миналата година Ангела Меркел. Само че САЩ и Германия нямат подписан договор за приятелство. Американците дори не допуснаха Германия да участва в тайния съюз "Пет очи", създаден да шпионира по цял свят.

САЩ имат достатъчно основания да гледат скептично на Европа и да следят какво си случва там: какво става например със спасението на Гърция, каква е ситуацията в Украйна, какво мислят европейците за споразумението ТТИП и т.н.? А когато става дума за гигантски поръчки за концерните, шпионажът не признава никакви граници.

Тайните служби обаче имат общи интереси в борбата срещу терора. Именно по този повод правителственият говорител Щефен Зайберт каза едно интересно изречение, което също потъна в дебата сред германската общественост: "В антитерористичната борба няма по-добър партньор от САЩ". Това прозвуча като извинение, но поне беше откровено. За другите аспекти от сътрудничеството говорителят остана безмълвен. Те си остават тайна!

Томас де Мезиер - жертва на пешката?

Така за обществеността твърде много неща си остават загадка. Преди всичко не е ясно, дали канцлерството знае в детайли какво точно върши BND и обратното. Канцлерството обаче не бива да изпуска из очи "голямото", а именно сътрудничеството с американците, без които не може - най-малкото по финансови причини.

Някои може да намират всичко това за добро, други не. Но шпионажът е и си остава един мръсен бизнес, а тайните служби не са детска градина. Да жертваш пешката, като в царски гамбит, което в момента се случва на Томас де Мезиер, обаче изобщо не си заслужава. С такъв шахматен ход, светът няма да стане по-елементарен. Само ще бъде ликвидиран един потенциален наследник на Ангела Меркел. За радост на конкурентката Урсула фон дер Лайен. И за радост на опозицията, която ще се похвали с успех в разследващата комисия на аферата АНС.

Това би бил само временен вътрешнополитически успех. Същинският въпрос обаче трябва да бъде решен между Берлин и Вашингтон. А на това бойно поле цари мълчание вече цяла година.