Евреите на Полша

Столетия наред евреите са част от градския живот в Полша и създават уникална по рода си култура. Живели са на големи групи, обособени най-вече по религиозен признак. Преди Втората световна война в Полша има 1 500 обособени градски райони с еврейски общности, със собствени правомощия и училища - припомня миналото публицистката Катаржина Вайнтрауб, авторка на книга за полските еврейски селища.

По следите на историята

Малкото градче Хмелник в Югоизточна Полша е типичен пример в това отношение. Преди Втората световна война 80 процента от 12-хилядното му население са евреи. "През 1942 идват германците и депортират евреите. Човек може да си представи какво се случва с град, който за два дни губи 80 процента от населението си", казва Вайнтрауб. Градчето и до днес не се е съвзело. Още повече, че десетилетия наред трагедията е била табу.

След края на войната почти 200 000 евреи обръщат гръб на Полша. Много от тях се изселват веднага след 1945 година заради растящия антисемитизъм сред поляците. Последната голяма емиграционна вълна е през 1968 година - тогава 30 000 полски евреи напускат страната след разгърнатата от полското комунистическо правителство антиеврейска кампания.

Прикритият антисемитизъм

Общественият дебат за миналото започва едва през 90-те години след падането на комунизма. Хората започват да говорят за изгубената еврейска идентичност и за еврейското културно наследство. Включително за трагедията в Келце, столицата на Швентокшиското воеводство. През юли 1946 там е извършен най-големият следвоенен погром срещу евреите - с 42 убити и стотици ранени. Деветима от извършителите се осъдени на смърт, но погромът потъва в десетилетна забрава.

През 90-те години публицистът Богдан Биалек все още се натъква на огромна съпротива, когато говори и пише за погрома. Дори получава заплашителни писма, но въпреки това не се отказва. Днес нещата изглеждат променени: вече има фондации, паметници и дни на срещи между християни и евреи. "За възраждането на еврейския живот е твърде късно, защото липсва най-важното - евреите. В Келце живеят неколцина, но те не се интересуват от традициите. Това културно наследство е загубено завинаги", казва Биалек.

Завръщането на общата история

В по-големите градове, например във Варшава, еврейските общности междувременно се разрастват - все повече хора приемат юдейството и се ангажират в еврейските общности. Те ходят редовно в синагогите, децата им посещават еврейски училища и учат иврит. "Вижда се как тези хора преоткриват семейните традиции и ги поддържат", казва Збигнев Степински, заместник-директорът на новооткрития Музей на историята на полските евреи, събрал реликви от еврейското културно наследство.

Музеят има има и немалко символично значение. Той е изграден на площада в работническия квартал Муранов - някогашното еврейско гето. И днес хората могат да се докоснат до историята на квартала - благодарение на поставените паметни плочи и паметници, на еврейските библиотеки, синагогата и музея. Повечето преживели Холокоста евреи и много от поляците искат общата история да се завърне в обществената памет. Дори и с цената на болезнен дебат.

Автор: Р. Романиец/К. Цанев; Редактор: Е. Лилов