Еврозоната: дали това е краят?

Въпреки че еврозоната e поела към крах, повечето хора смятат, че накрая европейските ръководители ще сторят необходимото за спасяване на единната валута. Защото последствията от срива на еврото ще бъдат така катастрофални, че никой разумен политик не би трябвало да допусне това.

Евро-крахът ще предизвика икономическа криза, по-тежка дори от онази през 2008/2009. Финансово най-стабилният регион на света ще се окаже неплатежоспособен, ще има банкови фалити и ще бъде въведен капиталов контрол. Еврозоната може да се разпадне тотално, или пък на два блока - северен и южен. Сред взаимни обвинения и нарушени договори след разпадането на най-амбициозния икономически проект на ЕС, неудържимите валутни пертурбации почти сигурно ще предизвикат края и на единния пазар. Оцеляването на ЕС също ще се окаже под въпрос.

Има ли политически решения

Опасенията на инвеститорите доведоха до спад на интереса към авоарите на по-слабите икономики, процес, който както изглежда не може да бъде спрян дори и с най-силни действия от страна на засегнатите правителства. Не по-малко тревожна е паниката, обхванала европейските банки. Добавете строгите финансови мерки, наложени в цяла Европа, и липсата на доверие от страна на бизнес и потребители, и неизбежно ще стигнете до извода, че през 2012 Европа ще изпадне в дълбока рецесия.

Опитът от предишните кризи показва, че тенденцията може да бъде спряна само със смели политически решения, целящи възстановяване на доверието в пазарите. Прехваленият спасителен фон, съгласуван през октомври, не върши работа. Европейските лидери са майстори на големите приказки за укрепване на валутата в бъдеще, но те не предлагат почти никакви идея за потушаване на сегашния пожар.

Предпазливата германска канцлерка Ангела Меркел може да бъде безмилостно ефективна в политиката: вижте само как помогна да дръпнат чергата под краката на Берлускони. Ала кредитният проблем е друга работа. Меркел просто отказва да проумее истината за паниката на пазарите. ЕЦБ пък отказва да подаде ръка на закъсали, но платежоспособни правителства.

Така не може да продължава дълго. Без рязка промяна в политиката на ЕЦБ и на европейските столици, единната валута може да се разпадне само за няколко седмици. Редица събития биха могли да предизвикат този срив. Така например в края на януари Италия трябва да рефинансира държавни облигации за над 30 милиарда евро. Ако пазарите продължават да се цупят, а ЕЦБ остане все така непоклатима, Италия може да се окаже на ръба на фалита.

Всички гледат към Германия

Възможно ли е да се направи нещо, за да се избегне този мрачен сценарий? Отговорът - все още - е: Да. Единствената институция, която може да окаже непосредствена помощ, е ЕЦБ. Като кредитор от последна инстанция, тя трябва да направи повече за спасяване на банките и да започне изкупуването на държавни облигации в големи мащаби.

Необходими са обаче и спешни мерки на политическия фронт, а там от централно значение е ролята на Германия. Ангела Меркел продължава да отхвърля идеята за еврооблигации, опасявайки се, че така валутният съюз ще се превърне в трансферен съюз и Берлин ще трябва да подкрепя без край по-слабите страни.

Но Германия трябва да промени позицията си - в противен случай с еврото е свършено. Меркел и ЕЦБ не могат да заплашват слабите икономики с изхвърляне от еврозоната и същевременно да увещават пазарите, че ще спасят еврото. Ако пък не го направи, германската канцлерка ще разбере, че решението вече е било взето, и без нея.