Европа не може да приеме всички бежанци на този свят

Германците свързват Международния ден на бежанците най-вече с два аспекта. Единият се отнася към техния брой. За другия ще стане въпрос малко по-нататък в текста.

Според официалните данни, представени от Върховния комисариат на ООН за бежанците, броят на бягащите от родните си страни хора продължава да нараства. В момента 70,8 милиона души по света са принудени да избягат в друга държава - заради война, насилие или преследване. А това е с 2 милиона повече, отколкото преди една година.

По-малко бежанци в Европа

На този фон броят на бежанците, които успяват да стигнат до Германия, изглежда по-скоро скромен: малко над 200 000 през миналата година. От началото на 2019 в страната пристигат дневно около 500 души, т.е. засега не се очертава покачване в сравнение с 2018. Междувременно в Германия живеят около 1 милион бежанци с потвърден статут. Други 750 000 са получили отказ и всъщност би трябвало да са напуснали страната, но това така и не се е случило - поради една или друга причина. 

Въпреки че страни като Пакистан, Турция и Кения приемат значително повече бежанци, върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди оцени особено високо готовността на Германия да приема бежанци. Защото за богатите държави това изобщо не е нещо естествено - както проличава на границата на САЩ с Мексико, но и в поведението на редица страни-членки на ЕС. На този фон още по-голямо уважение заслужават усилията на значително по-бедните страни, граничещи с огнищата на напрежение по света.

Никога повече не бива да се повтаря онова, което през 2015 година предизвика огромната бежанска криза в Европа: тогава стотици хиляди се отправиха към Европа, след като Върховният комисариат на ООН за бежанците намали наполовина порциите храна в големите бежански лагери в съседните на Сирия държави - поради липсата на пари.

Така стигаме до втория аспект, с който германците свързват Международния ден на бежанците: през август 2015 година Ангела Меркел произнесе ключовото изречение "Ще се справим". И наистина: през лятото и есента на 2015 в страната бе свършена гигантска по мащабите си работа. Всички мигранти, които тогава бяха успели да се доберат до Германия, получиха покрив над главите си, бяха нахранени и прилично обгрижени. Междувременно обаче германското общество се промени драматично: вече във всички местни парламенти има представители на дяснопопулистките партии, а общественият дискурс беше отровен. Да не говорим, че за първи път в Германия се случва и това: един политик е застрелян в главата, най-вероятно защото се е застъпвал за бежанците.

Какво трябва да направят богатите?

А всичко казано дотук означава следното: когато едно общество поеме прекалено голяма тежест, по-късно то задейства съпротивителните си механизми, които всъщност никой не иска и които не помагат на никого. Бившият германски канцлер и по-късен лауреат на Нобеловата награда за мир Вили Бранд повдигна въпроса за "способността на нашето общество да приема други хора", която един ден просто бива изчерпана. За подобно изявление днес той вероятно щеше да бъде изхвърлен от редиците на Социалдемократическата партия, макар че е бил прав. Още древните римляни са казвали "Ultra posse nemo obligatur" - никой не е задължен да прави нещо извън възможностите си.

Пренесено върху ситуацията с бежанците днес, това означава следното: богатите държави от северното полукълбо на Земята трябва да дадат своя финансов принос и да помогнат на страните, граничещи с кризисни региони, да обслужват бежанците добре. Освен това те трябва да се погрижат и за друго: съществуващите конфликти да бъдат решавани, а нови въобще да не избухват. Онези, които си мислят, че всички нуждаещи се и преследвани хора на този свят могат да бъдат поканени безрезервно в Европа, се заблуждават. Защото тогава тази Европа, надеждата на толкова много бежанци, за отрицателно време би престанала да съществува. А това не би било от полза за никого - нито за европейците, нито за бежанците. 

***

Вижте и епизода на нашето предаване EUROPEO, посветен на броя на бежанците в Европа:

 

Разгледайте и фотогалерията на Мария Илчева със снимки и истории на бежанци, стигнали до Гърция, България, Сърбия и Унгария. От август 2016: