Европа се нуждае от британското "Yes"

Европа старее ли, старее. Европейците ставаме все по-малко. Столетия наред континентът играеше централна роля за света. Сега напред излизат страни, които доскоро наричахме бързо развиващи се. Бразилия, Индия или Китай са нации с мащабен растеж - демографски и икономически. Ако Европа иска да върви в крак с тях, тя трябва да функционира като едно цяло. Защото отдавна вече една държава сама, дори и да се нарича Обединено кралство, не може да постигне нищо по-сериозно, ако играе соло в световния концерт. Изглежда обаче, че Великобритания не осъзнава напълно този факт. Как иначе да тълкуваме това, че британското правителство демонстративно спъва европейския консенсус?

Атаките на Камерън

Вярно, че британциите са известни със своята евроскептичност. Известна е и тяхната неприязън към Германия, което отчасти е обяснимо. Въпреки това не е много ясно, защо точно британският премиер трябва да атакува така яростно Ангела Меркел и Никола Саркози. Германската канцлерка и френският президент полагат искрено усилия, може би не винаги сполучливо, за решаване на европейската дългова криза. Вместо признание обаче Лондон е заел отбранителна позиция, използвайки преграден огън. Капчица признак за конструктивен принос няма в поредния залп на британския премиер: "По време на криза човек не бива да се поддава на страхове за провал", заяви Камерън очевидно по адрес на Меркел и Саркози. Дотук обаче не сме видели нито една конструктивна британска инициатива. Откъм Острова в Европа се чува най често "No." Вкл. по отношение на новата инициатива, т.нар. фискален пакт. Великобритания е единствена от 27-те страни-членки на ЕС, която остава извън него.

Преграден огън от Лондон

Вместо това Лондон защитава гръмко искането си за увеличаване на средствата в защитния чадър. В него Германия е главен донор и с основание канцлерката Меркел твърди, че не е в служба на Европа евентуалното претоварване на най-мощната европейска икономика. Към това се прибавя транзакционният данък, който би задължил виновните за кризата да участват активно в нейното решаване.

Практиката ще покаже дали този данък действително ще постигне целта си. Още отсега обаче е ясно, че ефектът щеше да е значително по-голям, ако Великобритания бе склонила да въведе този данък. Това би могло да се окаже болезнено за финансовия център Лондон, но би излъчило сигнал към света, че Европа е сплотена. Защото само една солидарна Европа може да бъде силна Европа.

АГ, Фокус, МФ, Б. Емануилов; Редактор: Е. Лилов