Търсят се бежанци!

Андор Карапетян добре познава околността. 45-годишният арменец е домоуправител на хотел "Harzlodge" в град Гослар, разположен в полите на планината Харц. Съпругата му е камериерка в същия хотел. Къщичките на хотела са в покрайнините на града, където доскоро се помещавал бежанският център. Семейството на Карапетян също е живяло там в продължение на години, преди сградите да бъдат преустроени в хотел.

Потенциал за Гослар

Днес почти всички кандидати за убежище, които едно време са били настанени в бежанския център, живеят в индивидуални жилища. Това не е проблем поради това, че в Гослар има множество сгради, които стоят празни, казва Ута Либау, която подкрепя идеята на кмета да приема в Гослар допълнителен брой бежанци - например от околните големи градове: "Най-накрая се появи един политик, който прави точно това, от което имаме нужда тук. Докато в Гьотинген или Брауншвайг строят временни убежища от контейнери, при нас цели жилищни блокове стоят празни или биват събаряни", казва жената.

А градът наистина се нуждае от нови хора - годишно населението му се топи с 1 500 до 2 000 души. През 1989 г. градът наброяваше 60 000 души, а днес са останали едва 42 000. На много места липсва и работна ръка. "Не мога да си обясня защо ние в Германия не желаем да се възползваме от възможностите, които сега се разкриват пред нас", казва 60-годишната Ута Либау.

От 20 години насам тя работи на доброволни начала в една организация за защита на бежанците. Тази организация подпомага чужденците с каквото може - предоставя им най-необходимото за живеене, посредничи за намирането на училища за децата, помага в общуването с властите. "Тези, които идват при нас, са все млади хора с потенциал", казва Либау.

Кметът на Гослар Оливер Юнк споделя тази гледна точка. 38-годишният градоначалник получава огромно количество писма с най-разнообразни реакции на идеята му за привличане на повече бежанци: от одобрение, през недоумение, та до крайно отрицание. Някои писма завършвали дори с думите: "Вие вече не сте наш кмет. Вървете си!". Преобладават обаче конструктивните предложения, което показва, че си е заслужавало да се започне този труден дебат с обществеността.

Недообмислена идея?

Кметът на Гослар всъщност няма конкретна концепция как да привлича повече бежанци към града. Пък и тяхното разпределение става на квотен принцип измежду отделните градове и общини на Германия. Сузане Озе от местната организация за защита на бежанците допълва, че в Гослар няма изградена инфраструктура за приемането на допълнителен брой бежанци.

Същото казват и от окръжната управа - липсват достатъчно средства за организирането на курсове по немски език, за допълнителни места в детските градини и достатъчно възможности за образование и професионално обучение за новодошлите, а всичко това изисква много пари.

Защото не е достатъчно просто да бъдат запълнени с бежанци пустеещите сгради - нужно е да бъдат решавани проблемите на тези хора, необходима е и концепция за интеграцията им. Освен това в Гослар трайно се заселват едва около 4% от бежанците - което ознавача, че демографските проблеми на района не могат да бъдат решени по този начин, твърди говорителят на окръжното ръководство Дирк Лийнкамп и допълва: "Би трябвало да се запитаме, какви структури са необходими, така че хората трайно да се заселват при нас и да се интегрират в обществото".

Кметът Юнк обаче не е съгласен с повечето от тези възражения. "Може би в Гослар сега се заражда един модел, който в бъдеще да се прилага и в други германски общини", убеден е той.