Един жесток ритуал

Тя няма спомен за самата интервенция. Но болките при първата ѝ менструация я карат да разбере какво е било извършено върху нея. 19-годишната Деко е от Сомалия и е била обрязана още като дете. Днес се бори с тежките последици от това действие. Деко /името е променено/ разказва своята история с надеждата, че това ще помогне на други млади момичета да избегнат нейната съдба.

Деко е настанена в една берлинска клиника. От половин година живее в Германия, избягала е през Либия и Средиземно море. В Сомалия било много несигурно, а и нямало лекари, които да помогнат срещу страданието ѝ, разказва тя. Разказвайки историята си, тя едва сдържа сълзите си. В клиниката в Берлин я завела една доброволна сътрудничка от "Desert Flower Center".

Чисто осакатяване

Центърът оказва хирургическа и психотерапевтична помощ на обрязани жени. Той е създаден през 2013 и е първата подобна клиника в Европа. Сътрудничи си с фондацията на бившия модел Уерис Диъри, която като малка е била обрязана и днес се бори срещу този варварски ритуал. Главната лекарка Корнелия Щрунц споделя, че в последно време в клиниката са зачестили обаждания от бежански приюти. Социални работници, които се грижат за малолетни момичета, споделят, че децата страдат от чести възпаления и силни болки при менструация. Оплакванията може и да звучат безобидно, но зад тях често стоят много сериозни здравни проблеми, които са последица от осакатяване на женските гениталии.

Последиците от практикуваното главно в Африка и Индонезия ритуално обрязване на малки момичета са мъчителни. Интервенцията може да включва частично или цялостно отстраняване на клитора, а също така и частично или цялостно отстраняване на срамните устни. В много случаи такива интервенции водят до тежки кръвоизливи и сериозни здравни усложнения. Около 20% от обрязаните умират, а останалите не само не могат да изпитат сексуално удоволствие до края на живота си, но и страдат от болезнени последици при уриниране и менструация.

Няма официални данни за броя на живеещите в Германия осакатени от обрязване жени. Според оценка на правозащитната организация "Terre de femmes" (TDF), това са близо 48 000 жени, а над 9 300 момичета са застрашени от обрязване. Оценката показва, че броят на засегнатите е нараснал в сравнение с предишни години, което се обяснява с нарасналия приток на мигранти от Еритрея и Сомалия.

В Германия се преследва от закона

Подобна тенденция забелязват досега в практиката си само гинеколози, като берлинската лекарка Щрунц и акушерки, помагащи при раждания. Съюзът на германските гинеколози, както и клиники в градове с голям брой мигранти, не регистрират особено голям брой обрязани пациентки.

В Германия обрязването е наказуемо деяние. Лекари споделят обаче, че са чували за тайни обрязвания, организирани от семейството или близките, извършени по строежи от специално наети за ритуала жени.

Голяма роля играе също и натискът от страна на съответната етническа общност. Гинекологът Вернер Хартлингер от Майнц говори в тази връзка за "стена на мълчанието" и "тайни съюзи". Само зловещи слухове? "Това, че никой не може да потвърди тези истории, не значи, че те не са верни. Общностите внимават нищо да не излезе наяве, защото се страхуват да не си имат проблеми и усложнения ", посочва един берлински лекар. Други обаче казват, че ако някой знае за извършени тайни обрязвания, той незабавно би вдигнал тревога.

Откакто в Германия обрязването е обявено за наказуемо деяние, не е известен нито един случай на подадена жалба, поне в Берлин. Според говорителя на Съюза на педиатрите Якоб Маске, данните сочат, че броят на случаите с обрязани деца е незначителен. Но и той изтъква също така, че лекарите са особено внимателни при прегледите на деца на имигранти.

Средство за контрол над жените?

Според експертите, имигрантите нямат много контакти и са изправени пред по-важни проблеми от този за обрязването на дъщерите им. Застрашени, според тях, са по-скоро децата в семейства, които вече са социализирани в Германия. Деко например споделя, че познава жени от Сомалия, които отдавна живеят в ЕС, но приемат ритуала като нещо естествено и за обрязването на дъщерите си специално се връщат в родината си. Има обаче и други жени, които също като Деко смятат обрязването за жесток и погрешен ритуал.

Ида Набатерега от женската правозащитна организация "Terre de femmes" посочва, че при обрязването става дума в крайна сметка за доминантността на мъжа в съответните общности и за контрол върху женската сексуалност. Подложени ли са на обрязване, младите жени при всички случаи встъпват в брака девствени. Децата се покоряват на волята на родителите си. Даже и да са просветени относно последиците на обрязването, младите жени само в много редки случаи биха посмели да подадат жалба срещу собствените си родители.

Деко се надява, че с лекарска помощ ще оздравее и ще може да роди здраво дете. Тя обаче едва ли ще забрави онова, което е преживяла. И точно затова иска посланието ѝ непременно да бъде чуто: Никой, все едно къде, не бива да подлага собственото си дете на онова, което е било извършено със самата нея.