Една много гнила история

Коментар от Ясен Бояджиев:

Мина година и половина, откакто посланикът на Франция заговори за „гнилите ябълки" в българската съдебна система. Поводът беше опит за кражба на българското дружество на голяма френска компания, осъществен с любезното съдействие на съдия от най-голямото съдилище в България. За подобни случаи български медии бяха писали многократно, но без никакви последствия. Същото важи за многобройните критични доклади на Европейската комисия през годините. Когато обаче посланикът на една от най-големите и влиятелни страни в ЕС заговори с конкретни имена и факти и без характерната за евродокладите политическа коректност, скандалът вече нямаше как да се покрие и замаже. Наложи се въпросният съдия и „гнилите ябълки“ над него в йерархията на въпросното съдилище да бъдат показно „опраскани“ и обрулени.

Година и половина по-късно

После се оказа, че това не е било нищо повече от тактическа жертва за ограничаване на щетите. А породената от случая надежда, че съдебната реформа е възможна, се оказа прибързана. Реформата постепенно бе също „опраскана“, така че порочната схема на политико-икономически зависимости в управлението на съдебната власт да си остане незасегната. Висшият съдебен съвет, например, бе разделен, но така, че досегашното желязно мнозинство в него да си остане непробиваемо.

Какво става днес с „гнилите ябълки“ в съдебната система? Ясен отговор на този въпрос даде събитие от миналата седмица. За да бъде разбран той обаче, трябва да се знаят две съдебни истории с една и съща главна героиня - председателката на едно от окръжните съдилища в страната.

Пладнешки обир

Първата история показва как може да бъде задигнат скъп недвижим имот, без да се дава нито стотинка. Имотът е собственост на фирма, в която съдружници са мъж и жена, съжителствали дълги години на семейни начала. Двамата обаче се разделят и мъжът иска да вземе имота за себе си. Работа му свършват втора фирма, която е собственост на майка му, както и фактът, че той се води управител и на двете фирми. Схемата е задействана светкавично в рамките на един ден. Като пълномощник на майка си мъжът тегли шестцифрена сума от нейната лична банкова сметка и я внася по сметката на притежаваната от нея и управлявана от него фирма. После пак с неговия подпис тази фирма ги дава назаем на фирмата на бившата партньорка в семейното съжителство. Минути по-късно със същия подпис парите се връщат там, откъдето са тръгнали - в личната сметка на майката. Така, без реално да е похарчен нито лев, фирмата на бившата партньорка в семейното съжителство на книга се оказва длъжник на майчината фирма. Следват финалните действия в схемата за заграбване на имота, осъществени пак с подписа на нейния автор - сключване на договор за особен залог на едната фирма в полза на другата като обезпечение на „заема“ и задействане на процедурата за принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози.

Остава „да се спечелят“ 14 дни, в които „длъжникът“ би могъл да се защити. Тук идва ред на любезното съдействие на съда. Както отбелязва в сигнала си до ВСС адвокатът на ощетената страна, законът предоставя достатъчно правни средства за разобличаване на подобни груби схеми. Естествено, ако има кой да се възползва от тези средства. Случаят с окръжния съд, председателстван от главната героиня в историята, не е такъв. Съдът си затваря очите за описания пладнешки обир и с редица дребни и едри процедурни хватки прави всичко възможно, за да попречи на засегнатата страна да защити интересите си и собствеността си. Като в основата е прословутото „случайно“ разпределение на делата. Всичките 14 обезпечителни и искови молби, внесени от съдружничката в увреденото дружество, са отхвърлени, след като „попадат“ в ръцете на тесен кръг съдии - това са председателката на съда, зависима от нея (заради статута си на командирована в съда) съдийка, натовареният от председателката с разпределянето на делата съдия и неговата съпруга. Важен детайл в картината е, че разпределящият делата съдия е брат на „представляващия“ ВСС негов член. По този повод внеслият сигнала до ВСС адвокат поставя въпроса: „Възможно ли е централизираната система за случайно разпределение на делата да бъде пробита, ако достъп до входа и изхода ѝ имат двама братя?“. Отговор, естествено, не получава.

Симулирана несъстоятелност

Втората история показва как може да не се върнат три големи ипотечни заема, без да се загубят ипотекираните имоти. В схемата, описана и документирана подробно в сигнал на ощетената банка до ВСС, са включени четири свързани фирми и притежаващите или представляващите ги съпруг и съпруга. Кредитите са взети през 2007 година от управляваната от съпруга Фирма 1 срещу обезпечаващи ги ипотеки върху имоти, притежавани от Фирма 2, която пък е собственост на съпругата. Пет години по-късно плащанията по кредитите спират и банката започва процедура по събиране на вземанията. Още преди да се стигне до опис на ипотекираните имоти обаче, в окръжния съд, председателстван от нашата главна героиня, е внесена молба за откриване на производство по несъстоятелност на притежаващата имотите Фирма 2. Молбата е от регистрираната в САЩ Фирма 3. Още тук е кристално ясно, че става дума за симулиране на несъстоятелност, за да се избегне връщането на кредитите. Просто защото Фирма 3 е свързана с длъжника. Тя, най-напред, е съдружник в собствеността на взелата кредитите Фирма 1. Освен това съпругът-длъжник е неин генерален пълномощник в България. На всичко отгоре самата молба за процедура по несъстоятелност е очевидно фиктивна и дори фалшифицирана. В процеса Фирма 3 е представлявана от адвокат, упълномощен от законния ѝ представител - американска гражданка. Нейният подпис върху пълномощното обаче е на кирилица и няма нищо общо с подписа, с който същата гражданка по-рано, пред британски нотариус, е дала генералното пълномощно на съпруга. Приложените към молбата учредителен акт и удостоверение за актуалното състояние на Фирма 3 пък не са преведени и легализирани, както изисква законът. А и отдавна не са актуални - проверка на засегнатата банка в съответния търговски регистър в щата Невада по-късно показва, че дружеството е "not in good standing". Тоест, на практика не съществува в правния мир и няма как да бъде страна по съдебен процес.

Тук обаче идва ред на любезното съдействие на българския окръжен съд и по-точно на неговата председателка. Тя най-напред собственоръчно, по забележително „случаен“ начин, разпределя делото по несъстоятелността на длъжника на самата себе си. Като „завърта“ машината за разпределяне цели осем пъти, докато не се падне нейното име. Впоследствие обяснява, че го е направила в рамките на „публична демонстрация на случайното разпределение“. Публика обаче не е присъствала. А освен това остава неясно защо е избрала точно това дело за „демонстрацията“ и защо я е прекратила точно когато делото се е паднало на нея.

Следват затваряне на очите за всички фрапиращи нередности, куп процедурни хватки и нарушения и светкавично обявяване в несъстоятелност на Фирма 2, притежаваща ипотекираните имоти с толкова задна дата, че всички ипотеки да се окажат нищожни. По-късно операцията е довършена, като ипотекираните имоти са „продадени“ на Фирма 4, която е свързана с брата на съпруга-длъжник.

"Почтена и с висока нравственост"

Безобразията в тези истории са може би още по-очевидни и фрапиращи от случката с френската фирма отпреди година и половина. Те освен това са отдавна подробно описани и документирани - в сигнали до Висшия съдебен съвет и в няколко медийни публикации. Последствия обаче няма. Вероятно защото засегнатите фирми са български, а не, примерно, френски, а и защото сигналите не идват от френския посланик.

Нещо повече - миналата седмица мнозинството в съдийската колегия на ВСС възнагради въпросната председателка на окръжен съд с втори мандат. Без никакви аргументи, в мълчаливо съгласие с характеристиката, изготвена от т.нар. Етична комисия на Съвета: "Съдия Бельова е почтена и с висока нравственост. Неприсъщи са ѝ действия, които биха могли да компрометират честното име на магистрата. Независима и безпристрастна, с вродено чувство за справедливост. В публикациите в печатните и електронните медии липсва информация, която да поставя под съмнение притежаваните от Катя Бельова нравствени качества".