Една почти забравена война

На сайта на лондонския Имперски военен музей (Imperial War Museum) британци от всякакви възрастови групи споделят какво ги свързва с Първата световна война. Деца, внуци и правнуци на участници в събитията разказват за ужасите на войната, превърнали се в част от семейната памет. На много от германците би им било трудно да сторят същото. Защото голяма част от тях не знаят дали и техният дядо не е бил нацист. Стане ли дума за войната, именно това е един от най-важните въпроси за тях.

Проследяване на семейните корени

Непознаването на семейните корени може да обърка живота на човек. Пример за това е личната история на Дженифър Тееге, чийто баща е от Нигерия, а майка ѝ - от Германия. Животът на Дженифър се обръща наопаки след като съвсем случайно тя научава, че дядо ѝ е садистичният комендант на концентрационен лагер Амон Гьот, известен от филма "Списъкът на Шиндлер".

Какво общо има историята на Дженифър с Първата световна война ли? Тя дава отговор на въпроса защо войната е изтласкана доста назад в колективното съзнание на германците: по този начин се прикриват още по-големи ужаси, тръгващи от Германия след тази война - националсоциализмът, Втората световна война, Холокостът и Студената война.

За разлика от Англия и Франция, чиито (демократични) политически системи през почти целия 20 век остават сравнително стабилни, германската история представлява низ от превратности: от 1914 година нататък в Германия има пет различни държавни устройства - Германската империя, просъществувала до 1918 година; Ваймарската република и националсоциалистическата диктатура до 1945; двете германски държави ФРГ и ГДР и накрая Обединена Германия, съществуваща от едва 25 години, т.е. една сравнително млада демокрация. Нито една друга западноевропейска държава не е била подложена на такива дълбоки промени.

Младите искат да знаят

Докато за белгийците или французите например Първата световна война се води в собствения им двор, направо пред очите им, до Германия тя достига през пощата - чрез телеграми до роднините на загинали войници или чрез (цензурираните) писма и пощенски картички от фронта. Ужасите от нощните бомбардировки над германските градове и масовите евакуации на хора през Втората световна война напълно са изместили от историческата памет на германците спомените за окопите и бойните полета на Първата световна война.

С наближаването на 100-годишнината от избухването на Първата световна война обаче интересът към нея сякаш нараства. Според едно актуално социологическо проучване, младите германци искат да знаят много повече за Първата световна война, отколкото научават от учебниците по история.

Тази година на много места в Германия се организират различни мероприятия, посветени на събитието, а медиите му отделят подобаващо място в програмите и изданията си. Едно нещо обаче прави впечатление: за 100-годишнината от избухването на войната официален Берлин не е планирал големи централни прояви.