Една престъпна "туристическа агенция"

Бизнесът е печеливш. Каналджийските банди по цял свят печелят милиарди от нелегалното транспортиране на отчаяни хора. През всички граници, по всички континенти. В Европа хората се чувстват като в извънредно положение, когато през Средизимно море масово пристигат бежанци, когато приемните лагери са презапълнени и когато се надига гневно недоволство. "За каналджиите това изобщо не е извънредно положение. За тях това от години е постоянна работа, която става все по-добре организирана", казва Андреа ди Никола. Той е криминолог към университета в Тренто и заедно с Джампаоло Мусумечи две години е правил разследвания за новата им книга, озаглавена "Откровенията на един търговец на хора".

Цената според "желания туристически пакет"

Каналджиите предоставят един вид услуга. Цената варира в зависимост от поръчания "пакет услуги". Пътуването от Афганистан или от Сирия до Европа може да струва между седем хиляди и десет хиляди евро. Понякога мигрантът или бежанецът от гражданска война трябва да пътува на етапи и пътьом да заработва още пари. Някои каналджии прибират сумите след пристигането до крайната точка или пък семейството плаща на място в родината. Андреа ди Никола отбелязва, че каналджиите са несъмнено много изобретателни и притежават предприемачески дух. "Техните методи се менят постоянно, но основното правило си остава същото - да правят пари по ефикасен начин без големи рискове. Представете си каналджийската банда като една легална фирма. Като шеф на фирмата аз организирам всичко по най-добрия начин, за да постигна целта си. При това използвам слабостите на едно обкръжение, в което работя легално. Каналджиите правят същото, но по криминален начин", казва той.

Само дребните риби попадат в капана

Книгата "Откровенията на един търговец на хора" оборва познатите стереотипи. Вярно, че много каналджии прекарват мигрантите към Европа през Средиземно море. Вярно, че и днес са разиграват бежански трагедии. Много каналджии обаче изпращат своите "клиенти" и със самолет директно в Европа. С фалшиви документи и разрешително за работа. Италианските власти често се хвалят, че са заловили някой каналджия. Само че това е все едно арестът на някой дребен наркодилър да бъде обявен от властите за удар срещу контрабандата на наркотици, казва ди Никола. Заловените каналджии са последната брънка от веригата. Хора, които иначе едва ли изкарват и по 300 долара годишно, само от един курс с рибарска лодка, пълна с бежанци, печелят 4 000 или 5 000 евро.

"Да, те са извършили престъпление и трябва да бъдат наказани. Ако обаче просто ги вкараме в затвора и не се опитаме да разберем кой стои зад тях, не можем да се преборим с организираната престъпност", изтъква Андреа ди Никола.

Носи ли вина Европа?

В книгата си авторите привеждат редица примери, които поставят под въпрос правилността на европейската миграционна политика. Според тях Европа носи вина за това, че този "бизнес" изобщо съществува. Авторите твърдят, че парите за Фронтекс - агенцията, която всъщност не може да охранява границите, са хвърлени на вятъра. "Не е нормално хиляди хора, които бягат от войната и имат пълно право да дойдат в нашите държави, да са принудени да разчитат на турските и сирийските каналджии или на други групи, които работят заедно. Защо не им оказваме по-сериозна подкрепа, така че бежанците да престанат да бъдат зависими от каналджиите? - питат авторите.

"Аз правя добро на хората"

Мигрантите възприемат каналджиите като доставчици на услуги, а каналджиите възприемат бежанците като свои клиенти. И двете страни знаят, че пътуването е рисковано. Само през 2014 година в Средиземно море са загинали над 3 000 мигранти. Но каналджията никога не би заложил съзнателно на карта живота на своите клиенти. Защото в такъв случай бизнесът му няма да върви. Авторите цитират разказа на един каналджия, който споделя следното: "Хората в Горен Египет ми целуват ръцете, когато се отбивам в техните села. Другаде може и да ме убият, защото - вярно е - понякога потъват кораби и един или друг умира. Естествено, че аз не желая смъртта на никого. Но понякога се случва". " Някои каналджии казват, че правели само добро на хората: "Аз съм честен, аз правя само добро. Аз съм като Моисей". Сякаш за да докажат, че каналджии винаги е имало и миграцията е неминуема.

Заглавието на книгата "Откровенията на един търговец на хора" е малко подвеждащо. Авторите са разговаряли с 12 каналджии. Посетили са някои от тях в затвора, а с други са се срещнали в Египет и Турция. Не за търговци на хора - в прекия смисъл на думата - би следвало да се говори, а за най-голямата криминална "туристическа агенция" в света, която предлага своите услуги.