Едно ''мафиотоподобно'' племе

Останки от древно селище в Канада, създадено преди хилядолетия, показват как са живели хората още в първите години на неолита, във времето, когато човекът започва да води уседнал живот - важна промяна, която предопределя натрупването на блага и съответно неравномерното им разпределение.

Канадското индианско племе, обитавало въпросното селище, е облагодетелствано от две неща - изобилието на сьомга в околните реки и езера и умението да я съхранява продължително време. А до неравенството се стига така: Някои хора от племето - най-яките, най-опитните, а може би най-настойчивите или пък най-нахалните, обсебват онези вирове и езера, където има най-много риба, ловят тази риба и я съхраняват, докато другите, които нямат достъп до хубавите места по реките и езерата едва се изхранват. Археолозите съдят за тези явления по явните разлики в намерените останки - някои индианци са живели в каменни постройки и са имали всякакви видове сечива, докато други са живели в дупки и немотия, като най-вероятно са били и роби. Основният въпрос, който си поставят археолозите, е защо индианското племе приема и търпи това неравенство.

Тарикатите и будалите

Някои археолози и антрополози предполагат, че най-добрите места за ловене на риба са били обсебвани от най-кадърните индианци. Те са хващали повече риба от другите, а после, във времена на недоимък, са я споделяли със закъсалите, така че всички били горе-долу доволни. Палеонтолозите и антрополозите с не толкова положително мислене забелязали обаче, че неравенството има една особеност - въпросното общество явно не се състои от малка богата върхушка плюс едно сравнително задоволено мнозинство, което се стреми да запази статуквото. То се състои от малобройна богата върхушка, едно сравнително задоволено нейно обкръжение и едно мнозинство в окаяно или направо в робско състояние. Въпреки това неравенство обаче в племето няма бунтове и раздори. Положението се запазва такова с години. И с векове.

Поради тази причина обяснението на антрополозите е следното: Хората, завладели пълните с риба вирове и езера, не са най-оправните, най-кадърните и най-добрите - те просто са по-силни и по-нахални. Излишъците от съхранената риба те раздават на своето обкръжение - роднини, близки и приятели, които от своя страна раздават каквото остане на свои близки, роднини и приятели. Така се създават клиентелистки тайфи, за които това разпределение е много изгодно. И затова го бранят с всички сили. Останалите - онези, които са извън клиентелните връзки, живеят в нищета, но нямат избор. Или пък нямат сили и смелост да променят това положение. Антрополозите нарекли този вид първични общества "мафиотоподобни".

Съпоставката между индианското племе в Канада и българското племе в Европа се натрапва от само себе си. Ако приемем, че европейските и родните парични потоци са реките, а сьомгата - парите, то можем да кажем, че управляващите племенни тарикати са успели да завладеят най-богатите вирове - тоест, най-изгодните длъжности, които им позволяват да отклонят, присвоят и натрупат най-много сьомга - тоест, най-много пари, ако не и всичките. Парите текат отгоре надолу по съответните властови реки и вади - от премиер към министър, от министър към някоя висша Калинка, от висшата Калинка към по-нисшите Калинки, оттам - към близки, роднини и приятели, а накрая - към нещастните подмазвачи, които се надяват и за тях да остане нещо от „кьоравото”. Също като при канадското племе.

Този антропологично-племенен подход обяснява едно на пръв поглед неразбираемо чудо - един премиер, хванат, че нарушава закона чрез престъпна намеса в разследване, не само не губи влиянието си в обществото, но дори го увеличава. Става още по-обичан и любим. Естествено, всъщност - та нали по този начин водачът на клана доказва, че се грижи за своите, дал е дума на „оня там Мишо Бирата” и държи на нея, не е като водача на другия клан - тоест, на другата мафия, не е като Първанов, например, който не си държи на думата. А законът? Законът е част от някакъв друг свят, той е измислица на някакви соросоиди, дошли най-вероятно от Сириус, за да осквернят скъпата ни българщина и да подронят племенните ни обичаи. Всички тези особености на българското племенно развитие, или по-скоро на българския племенен застой, поставят поне два важни въпроса. Първи въпрос: Колко дълго обществото ни ще продължи да пребивава в неолита? И втори въпрос: Как би могло да излезе от него? Ако въобще желае да излезе.

Истинският сблъсък

Северозападното канадско племе пребивава в неолита векове. Всъщност, едно племе може да си остане в неолита вечно. Докато има сьомга, докато има насилници, завладели вировете, докато има будали, които да ги търпят, и докато - о, чудо - откъм морето не се появи едно огромно кану с издути платна, а пък откъм сушата не започне да пуфти и да изхвърля дим огромен железен кон. Тогава племенните шамани започват да обясняват, че са дошли предсказаните отколе бели полубогове, или пък че племето е нападнато от соросоиди, дошли от Сириус, които застрашават националната племенщина. Същата онази племенщина, която антрополозите наричат „мафиотоподобно общество”. Напразни са обаче приказките, призивите и обясненията на шаманите, бранители на аборигентството. Местните разбират, че са изостанали с хилядолетия и че е нужна промяна. А са изостанали с хилядолетия, защото обществото им е било непроизводително. Защото не е насърчавало и не е подкрепяло почтеността, добротата, съзиданието, творчеството и производството на блага, а е подкрепяло насилието, тунеядството, тарикатите, лъжците, мутрите и нахалите.

Така племето стига до извода, че е нужна промяна (реформа). Само дето не знае каква точно. Нека не се залъгваме, че в България има сблъсък между леви и десни партии. Те по-скоро са в съюз, поне ще се отнася до вижданията им относно употребата на властта. Ако в България има истински, същностен сблъсък, той не е между леви и десни, не е между БСП и ГЕРБ, не е между партии. Истинският сблъсък в България е между неолита и съвремието. Между ония, които защитават първобитно- племенните отношения, защото тези отношения са им изгодни, и ония, които искат България да бъде част от съвременния свят. Точно това е причината и за протестите, независимо дали протестиращите го осъзнават или не.

Автор: Иво Беров; Редактор: Д. Попова-Витцел