Едно мнение за ролята на ЕС в Косово

В Косово сега отново се възцари спокойствие. Но вълненията в средата на март върнаха областта с месеци, ако не и с години назад.

През юни 1999 година косовските албанци посрещнаха войниците от Кейфор с цветя и високоговорители. Пет години по-късно те изгарят колите на Нато и на администрацията от ООН. Защо?

Ние си спомняме радостните, връщащи се у дома косовски албанци и нещастните, бягащи сърби. Бързо мисията на ООН попада между двата фронта. От една страна тя трябваше да осигури връщането на албанците, а от друга да спре бягството на сърбите. Това не се удаде на администрацията на ООН, известна със съкращението УНМИК. След свалянето на Милошевич през октомври 2000 година се стигна до сближение между новите сръбски властници и международната администрация в Прищина. Сърбите в Косово не бяха за създаването на демократичен ред. Те често пъти отхвърляха новосъздаваните институции. Сръбските анклави приличаха на някакви музейни села. По стените на къщите бяха налепени портрети на Радован Караджич и Ратко Младич. В кафенетата цареше националистическа атмосфера. Косовските албанци построиха отново изгорените си къщи, но само малцина бяха готови да сее ангажират за мирно съжителство. Това не можа да промени и на йота първият началник на УНМИК, френския правозащитник Бернар Кушнер.

Вторият администратор, бившият датски министър на отбраната Ханс Хекеруп се предаде след девет месеца. Германският дипломат Михаел Щайнер се опита да заглади грешките на мълчаливия датчанин. Той принуди враждуващите да влязат в едно коалиционно правителство, което обаче до днес има малка истинска власт. Косовските политици въобще нямат право да се намесват във въпроси на сигурността и външната политика. Там решава само Унмик. Имиджът на Унмик силно пострада поради неизяснените атентати срещу политици, афери с корупция и неспособността да осигури с електричество малката страна. Косово има най-високия процент безработни, както и най-многобройното младежко население в цяла Европа. Потенциално това е взривоопасна смес. На много места в Косово съществуват сръбски паралелни структури – училища, социална система, пазари. Бедната Сърбия, разчитаща на западни помощи, дава годишно по 50 милиона Евро за тези структури. В началото на годината новият сръбски премиер Кощуница наля масло в огъня със заплахата, че Белград се стреми към териториална подялба на Косово. Това ще е балканската кутия на Пандора. Ако стане на карта ще бъдат вероятно и бъдещето на Македония и на Босна и Херцеговина.

Всички ние съзнаваме, че статуквото е бомба с часовников механизъм. Най-после ЕС трябва да поеме повече отговорност в Косово, защото албанското население се нуждае от твърди гаранции от западните столици, че белградската държавна власт, където отново участват васали на Милошевич, в никакъв случай няма да се върне. Същевременно косовските албанци трябва ефективно, честно и почтено да насърчат връщането на прогонените сърби. ЕС като икономическа сила разполага с достатъчно средства за натиск. Той се нуждае от смелост и идеи.