Едно решение срещу българските интереси
23 октомври 2013Когато преди близо две седмици писах анализ за дебата за удължаване на забраната за купуване на българска земеделска земя от чужденци, подхванат от най-шумните националистически кръгове, не си представях, че ще се стигне дотук. Не допусках, че днешната българска политическа действителност, въпреки цялата си недодяланост, може да ме изненада с още нещо. Но ето, че тя роди решение, което по своята самоизобличаваща чудовищност може да се сравни само с прословутото назначение на Делян Пеевски.
Все така безсмислено и невъзможно
Иначе през тези две седмици не се промени нищо. Забраната си е все така икономически вредна – тя е пречка за създаването на конкурентен пазар, за повишаване на цената на земята, както и на доходите на собствениците ѝ и на бизнеса, за навлизане на инвестиции и за по-висока ефективност на земеделското производство. Дебатът за нея си е все така безсмислен, защото и без това всеки може да я заобиколи, като регистрира местно юридическо лице. И още нещо: удължаването на този мораториум, освен ако не искаме да напуснем Европейския съюз, е всъщност все така невъзможно, защото изисква промяна в Договора за присъединяване на България към Общността (част от европейското законодателство), която пък да бъде отново ратифицирана от всички останали 27 страни-членки.
Невъзможно е и самото отваряне на такава процедура – то би означавало искане за ограничаване на свободното движение на капитали, на което веднага ще бъде отговорено с искане за ограничаване на свободното движение на хора - например затваряне на европейските трудови пазари за българи. Впрочем, тази невъзможност бе ясно посочена същия ден от Европейската комисия, която предупреди, че всякакви едностранни действия ще доведат до наказателна процедура и санкции.
Защо го правят?
Всичко това е много добре известно на гласувалите за вчерашното решение. И те не го крият. Защо тогава го правят? За някои от тях вероятно има икономически причини и стимули от страна на заинтересованите от статуквото едри арендатори, собственици и спекуланти на (не)търгуващи се на безценица български земи. Но главната причина е политическа.
За "Атака" е ясно. Техният благоденстващ живот в политиката винаги се е основавал на подобни безсмислени идеи. Продължаването му обаче след този парламент е поставено на карта заради подкрепата за днешното правителство. Затова за тях темата за удължаване на забраната, самият шум за нея, бе идеално средство за връщане към живота. Сега те постигнаха много повече от онова, на което са се надявали, и имат право да ликуват и да се надсмиват на останалите, които се хванаха на въдицата им. При това съвсем съзнателно – за да не останат по-назад, да не излезе, че не се вслушват в гласа на широките народни маси.
Оказа се, че, за да спечелят електорална подкрепа, основните български партии вече се състезават главно на пистата на кухия патриотарски и националистически популизъм. И докопалата се до властта социалистическа партия, чийто председател оглавява Партията на европейските социалисти, и загубилата властта, но страшно желаеща да се докопа пак до нея, партия, накичила се с понятия като "Граждани" и "Европейско Развитие на България".
Двете заедно разиграха банална пиеса – националноотговорни политици се опитват да оставят свещената българска земя в български ръце, но лошите европейски бюрократи не дават. Мислейки си при това, че не рискуват нищо – до никакви реални стъпки за отмяна на забраната няма да се стигне, няма да има наказателни процедури, няма да се плащат санкции, европейските фондове ще си текат, за да крепят криво-ляво икономическото положение и за да захранват "наши" хора и "наши" фирми.
Фаталните последици
Последици обаче ще има и те ще бъдат дълбоки, вредни и опасни. Не толкова заради "европейския образ" (по думите на председателя на Народното събрание), авторитет и позиции на страната – те и без това са близо до дъното.
Днес, цели седем години след присъединяването си към ЕС, България продължава да има крещяща нужда от дълбоки реформи и модернизация, за да излезе от блатото на бедността и да навакса изоставането си. Именно такава политика, с поглед в бъдещето, би била отговорна.
Поставяйки на пиедестал една фалшива и допотопна кауза, решението на Народното събрание е обърнато точно в обратната посока. То налива вода в мелницата на все още широко разпространените сред част от българското общество антипазарни и антидемократични нагласи, които правят всякакви реформи толкова мъчителни и даже невъзможни.
От друга страна, за онази част от българите, които и по дух, и по закон се възприемат като граждани на Европейския съюз, това решение затвърждава усещането, че са чужденци в собствената си страна. Защото показа, че в българския парламент абсолютното мнозинство има абсолютно безотговорният, примитивният антиевропейски, но и антибългарски популизъм.
Впрочем, от такива хора може да се очаква всичко. Защо да не напуснем Европейския съюз?