Ежедневието в Северна Корея - най-изолираната страна в света
27 януари 2004Реклама
Телевизорите им не могат да приемат програмите на съседни държави. Севернокорейската телефонна мрежа не е свързана с чужбина. По този начин ръководството необезпокоявано може да разпространява своята пропаганда. Например, че великият ръководител Ким Ир-сен и сина му, сегашния властелин Ким Чен-ир са уважавани по цял свят, че враговете на Северна Корея са обградени и, че тези врагове са виновни за всички проблеми в страната - за беднотията, глада и спирането на тока.
Пхенян има намерение също така ефикасно да повлияе и на имиджа си в чужбина. По тази причина в страната не се допускат туристи, а който въпреки всичко пристигне не може да се придвижва свободно. Много грижливо се избират журналистите, които искат да посетят страната. Те се нуждаят от официална покана от държавна институция, от едни така наречени комитети, които в министерствата имат право да поддържат контакт с чужбина.
Екип на Първа германска телевизия и радио, например, беше поканен от севернокорейския Комитет за помощ при наводнение, когато през 2001 година едно голямо дарение от германско говеждо месо беше разпределено в страната. По принцип такива покани са много редки, вероятно защото повече журналисти искат да посетят Северна Корея и контралния апарат не може да справи. Повечето молби за виза остават просто без отговор. Планираният срок за посещение отминава без севернокорейските институции да дадат отговор. Много журналисти се опитват да получат виза чрез някоя помощна организация. Тези опити също биват игнорирани.
Друг начин е предрижаване на германци, работещи в Северна Корея. Наскоро Гьоте институт организира курс по диригентство за севернокорейски музиканти. Един-единствен журналист имаше право да наблюдава германските диригенти по време на работата им в Пхенян.
Режимът се опитва най-силно да игнорира журналистите от вестник Билд, защото фирми и снимки имат най-силно въздействие. Затова особено внимателно се избират хората, които имат право да разговарят с журналисти и местата, където се снима. Телевизионният екип е воден до един образцов кооператив, където като в Холивуд селяни и трактори се привеждат в движение, веднага щом заработи камерата. Севернокорейският лидер Ким Чен-ир е голям киноман и сам ръководи подобни студиа, където се създават игрални и мултипликационни филми. Един чуждестранен кинодеец, например, можа да интервюира студенти, които седящи под разцъфнала ябълка се гощават с обилен пикник. Сцената е твърде хубава за да бъде вярна. Лицата, придружаващи журналистите им пречат сами да търсят партньори за интервюта. Чуждестранните репортери не могат сами да си водят преводачи, а да се доверяват на тези, които вероятно работят за контраразузнаването и биха предотвратили критични интервюта. Севернокорейският апарат обаче трудно може да разбере, че тези методи произвеждащ обратния ефект и водят по-скоро до негативен имидж за страната.
Пхенян има намерение също така ефикасно да повлияе и на имиджа си в чужбина. По тази причина в страната не се допускат туристи, а който въпреки всичко пристигне не може да се придвижва свободно. Много грижливо се избират журналистите, които искат да посетят страната. Те се нуждаят от официална покана от държавна институция, от едни така наречени комитети, които в министерствата имат право да поддържат контакт с чужбина.
Екип на Първа германска телевизия и радио, например, беше поканен от севернокорейския Комитет за помощ при наводнение, когато през 2001 година едно голямо дарение от германско говеждо месо беше разпределено в страната. По принцип такива покани са много редки, вероятно защото повече журналисти искат да посетят Северна Корея и контралния апарат не може да справи. Повечето молби за виза остават просто без отговор. Планираният срок за посещение отминава без севернокорейските институции да дадат отговор. Много журналисти се опитват да получат виза чрез някоя помощна организация. Тези опити също биват игнорирани.
Друг начин е предрижаване на германци, работещи в Северна Корея. Наскоро Гьоте институт организира курс по диригентство за севернокорейски музиканти. Един-единствен журналист имаше право да наблюдава германските диригенти по време на работата им в Пхенян.
Режимът се опитва най-силно да игнорира журналистите от вестник Билд, защото фирми и снимки имат най-силно въздействие. Затова особено внимателно се избират хората, които имат право да разговарят с журналисти и местата, където се снима. Телевизионният екип е воден до един образцов кооператив, където като в Холивуд селяни и трактори се привеждат в движение, веднага щом заработи камерата. Севернокорейският лидер Ким Чен-ир е голям киноман и сам ръководи подобни студиа, където се създават игрални и мултипликационни филми. Един чуждестранен кинодеец, например, можа да интервюира студенти, които седящи под разцъфнала ябълка се гощават с обилен пикник. Сцената е твърде хубава за да бъде вярна. Лицата, придружаващи журналистите им пречат сами да търсят партньори за интервюта. Чуждестранните репортери не могат сами да си водят преводачи, а да се доверяват на тези, които вероятно работят за контраразузнаването и биха предотвратили критични интервюта. Севернокорейският апарат обаче трудно може да разбере, че тези методи произвеждащ обратния ефект и водят по-скоро до негативен имидж за страната.
Реклама