Езикът на политическото безсилие

Отминалата седмица ни даде възможност не само да се нагледаме на партийни анлъш-вериши, процедурни шменти-капели и прочие усъвършенствани в годините на парламентарната ни република плитки хитроумия, но и да се наслушаме на целия „богат” регистър от политически езици. Изборът на нов образователен министър позволи почти всекиму в парламента да се изкаже на - и най-вече под - нивото на своята компетентност. Обсъждането на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили също нагнети и разпени на ента степен пустословието. В Народното събрание се проведе и изслушване на министър Петър Москов по темата с ваксините, която от известно време скандализира и обърква гражданите и най-вече родителите, разколебани от фалцетите на взаимоизключващи се твърдения. Мнозина възприеха „страстната петъчна говорилня” като генерална репетиция за дебатите в предстоящия вот на недоверие, който ще бъде внесен в идващите дни.

Едно по-внимателно вслушване в езика на дискутиращите български парламентаристи обаче ни убеждава и в друго: в безсилието да се изградят мостове между политика и действителност, да се постигне разбиране и дори взаимообмен със съмненията и тревожността на обществото.

Като ми пееш Пенке ле...

Но „народните избраници” сякаш са избрали да съществуват в свой, да го наречем „парников” свят, да се самооблащават от циничните си остроумия и взаимни нападки, да разгръщат клишираното си невежество във витиевати речи и да демонстрират евтиното си шаманство и черна патетика. Повече от ясно е, че в дните за парламентарен контрол опозицията трябва да „разконспирира” ходовете на управляващите с остри и неудобни въпроси, да изисква отговори, които да изясняват картината и смисъла на случващото се. Но или на депутатите им липсва разбиране за условието на тази простичка задача, или култура, подготовка и възможности тя да бъде решена.

Ало, обществените потребности са други!

Заразата на пустословието е вече опасна, носи се с повод и без повод из медии и фейсбуци, дразни, поделя, опростачва и отчайва. Като избиратели искаме да чуем разумно, смислено, конкретно и търпеливо говорене по въпросите, които в България болезнено ни засягат: образование, здравеопазване, сигурност, възможности за развитие. Не се нуждаем от посредствени задкулисни или егоцентрични сюжети, от мракобесни популизми и сензационни патетики, в които почти всекидневно ни въвлича политическата върхушка, а от общественополезен, прегледен и работещ „дневен ред”. Да го кажа пределно ясно, без да подражавам на кухото административно каканижене или на запенената злост.