Експлоатация: поляците, които трябваше да нощуват в гората

След четири нощи в гората, мокри, уморени и гладни те отиват до “Каритас”, за да потърсят помощ и да се изкъпят. “Самият аз раздавах храна на нуждаещи се в Полша преди Коледа”, казва Войчех Шумлак. Сега той се оказва от другата страна. “Не вярвах, че в Германия може да ми се случи нещо подобно”.

Бездомни, без пари и в друга държава

Отговорна за положението, в което Шумлак и други 12 мъже изпадат, е компанията Lohof Transport от провинция Тюрингия. От април мъжете разнасят пратки за нея. След като не получават заплатите си, в началото на май те напускат и са принудени да се изнесат от жилището, което им е осигурено от работодателя. Единственото, което им остава, са ключовете от служебните автомобили, които задържат като лична застраховка и средство за натиск. 

“Знаехме, че няма да видим парите, ако тръгнем към Полша”, казва един от мъжете пред ДВ. Групата прекарва четири дни в гората. Многократно дават обяснения на полицията, след като работодателят ги обвинява в кражба на автомобилите. Техните семейства в Полша им изпращат пари за храна.

Фирмата-подизпълнител имала финансови затруднения

На 26 май полският вестник “Газета Виборча” съобщава за случая. Историята за разносвачите на пратки, които живеят в гората, достига спедиторския гигант GLS, за когото Lohof Transport изпълнявала поръчки. От GLS настаняват служителите в хотел. На 28 май е постигнато споразумение между фирмата-подизпълнител и полските шофьори. “Ще чакаме, докато парите ни бъдат преведени”, казва Войчех Шумлак. “Дотогава нищо няма да е приключило”.

От Lohof Transport отказваха интервю на ДВ. Според GLS, компанията-подизпълнител е изпаднала във финансови затруднения. Защо хората не са получили парите си, от GLS не знаят. Но говорител на компанията заяви, че тя вече няма да работи с тази транспортна фирма.

Три пъти от Lohof Transport са звънели в полицията, за да обявяват автомобилите за откраднати. И всеки път служителите са показвали своите договори за работа и са обяснявали какъв всъщност е казусът. Според тях, при една от срещите с полицията техният работодател дори си признал, че не внасял за работниците си социални и здравни осигуровки. 

Безогледна експлоатация

Понякога работният ден продължавал 15 часа. „Накрая очите ни сами се затваряха“, разказва един от шофьорите. Друг пък работил сумарно 340 часа през април, което прави по 85 часа на седмица. „Вечер дори не се прибираше вкъщи, вместо това спеше в колата на една бензиностанция“, разказва негов колега.

Михаел Лем от Съюза на германските синдикати не е изненадан. При куриерските фирми неспазването на работното време е по-скоро правило, отколкото изключение. Това е възможно, тъй като водачите на автомобили с тегло под 2,8 тона не трябва да документират времето на шофиране и почивка, обяснява той. 

"Организирана безотговорност"

Освен това повечето служители са наети от подизпълнители, какъвто е случаят и с полските шофьори. От профсъюзите определят това като “организирана безотговорност“. Така големите фирми се оказват с чисти ръце, казва Лем.

Синдикатите са информирали съответните органи в Тюрингия за нарушенията на трудовото право. Самите поляци също са подали сигнали. Фирмата-подизпълнител е поела задължението да изплати всички дължими суми на мъжете, както и на техните колеги, които вече са се прибрали. От GLS предлагат да наемат шофьорите. “Някои от нас проявяваме интерес”, признава Войчех Шумлак. “Но първо нека си починем от цялата тази история.”