Елзас преди 100 години. Елзас днес.

Масивна паметна плоча от бронз край Триумфалната арка в Париж напомня за връщането на областта Елзас към Франция преди сто години – в края на Първата световна война. Германският кайзер губи контрола над Елзас още преди да е сключено примирието, но чак в края на ноември 1918 френската армия поема пълния контрол над областта. А на 8 декември същата година френският президент Поанкаре, премиерът Клемансо и редица генерали тържествено отбелязват в Мец връщането на Елзас и Лотарингия към Франция.

В културно отношение този регион векове наред е тясно свързан с Германия, но по време на управлението на Луи XIV той за първи път попада политически под контрола на французите. Между 1850 и 1950 Елзас на четири пъти сменя политическата си принадлежност. По време на постоянните спорове между Берлин и Париж регионът успява да се сдобие с редица специални привилегии.

Особености на елзаското право

По времето на Втория германски райх, създаден през 1871 година, провинцията Елзас-Лотарингия приема тогавашното френско законодателство, а в периода между 1871 и 1918 там биват възприети и германските закони „като допълнителен елемент", пояснява Роберт Херцог - професор по право от университета в Страсбург. След поредната смяна на властта французите оставят в сила част от германското законодателство, което важи и до днес.

В Елзас и Лотарингия действа старият Конкордат от 1801 година – държавата там плаща заплатите на свещениците, пасторите и равините. Нейно задължение, освен това, е организацията на часовете по религия в училищата и издаването на разрешителни за теологическите факултети на университетите. В останалата част на Франция важи стриктно разделение между държава и църква. Законите, засягащи образованието и социалното дело в Елзас, също имат някои особености. От 30 години насам юристите от обществения "Institut du Droit Local" бдят над спазването на местните закони.

Двуезичната област

Централно значение за политиката в Елзас има темата за двуезичието. До 1960-те и 1970-те години масово се срещаха елзасци, които не владеят френски, а говорят на своето алеманско наречие. Френската държава обаче не желаеше да търпи повече това и в следвоенна Франция е нещо почти обичайно да се налагат вкл. телесни наказания на онези деца, които в училищния двор говорят на елзаски.

Все по-малка част от близо двата милиона жители на Елзас днес говорят елзаското наречие. Местното „Елзаско езиково дружество" се опитва да се противопостави на тази тенденция с езикови курсове и информационни кампании. В региона има близо 500 театрални трупи, в които се говори на елзаски.

Проведената през 2016 година по времето на президента Франсоа Оланд териториална реформа, в  рамките на която Елзас загуби своя статут на политическа единица, и до днес се отхвърля от близо 80% от жителите на Елзас. Мнозина от тях отново се чувстват жертви на голямата политика и смятат, че реформата застрашава самостоятелността и значението на региона. Първите белези за това вече са налице: важната високоскоростна железопътна връзка между Страсбург и Марсилия съвсем наскоро бе заменена от линия, между централния град на Лотарингия – Нанси - и Марсилия. Мнозина елзасци се опасяват, че е въпрос на време да бъдат пренасочени и туристическите потоци и приходи.

Решението: Европейски Елзас?

Правителството в Париж междувременно издигна като приоритет темата за Елзас. Премиерът Едуар Филип и представители на двата департамента Горен и Долен Елзас наскоро подписаха споразумение за създаването на „Европейски регион Елзас". Това няма да върне старото влияние на Елзас като отделна политическа и административна единица, но все пак може да помогне на елзасците да подсилят своите позиции по редица важни за тях въпроси – например в областта на двуезичието, в икономиката и туризма.