"Част сме от здравата тъкан между Германия и България"

ДВ: Коя е основната роля на Гьоте-институт в София днес - 30 години след създаването му?

Е. Ветцел: Вече не сме единственият и основен представител на Германия в България - нито по отношение на културата, нито по отношение на немския език и всичко друго. Нашата основна роля днес е да сме един от многото държавни институции, които се застъпват за европейските ценности и за многообразието на културите в Европа. Разбира се, че продължаваме да представяме германските перспективи и творци от Германия, естествено държим и на доброто преподаване на немски език, но вече не сме само ние - не сме монополисти. Вече сме повече културна институция от типа на Дома на киното, зала "България" или някой ъндърграунд-клуб - и хората имат избор. Идват при нас, но могат да идат и другаде.

ДВ: Какво се промени в България за тези години? От какво имат нужда българите, що се отнася до дейността на Гьоте-институт?

Е. Ветцел: Днешните българи, според мен, имат нужда от един вид покана да се движат към една по-голяма група - към групата държави, които наричаме Европа. От един вид отваряне на перспективите, които повече да се опират на съвместните ценности и на съвместните исторически, философски и обществени основи, и то не само в икономически план. Обещанието, дадено от Европейския съюз, бе именно това - че след присъединяването ще настъпят икономически подобрения за всички. И десет години по-късно България наистина е по-добре, но едва ли точно по начина, по който са си го представяли хората. Т.е. днес има нужда от други основания да сме част от Европа - не само икономически. Българите междувременно са се сдобили с повече самочувствие, но и с повече гъвкавост - пътуват повече, и то съвсем не само на гурбет. Същевременно мисля, че хората - точно както в Германия - имат повече страхове, например от бежанците, и затова ролята на държавните културни институции, финансирани с парите на данъкоплатците от Германия, Франция, Великобритания или Италия, е да предоставят една единна европейска платформа. Различните страни в Европа имат различни методи. Отношението им към живота е различно, но европейската им насоченост е очевидна.

ДВ: Мислите ли, че днешните българи знаят достатъчно за Германия?

Е. Вeтцел: Не чак толкова, според мен. Контактите са много повече, а и пътуванията между двете страни са много улеснени. Но мисля, че много (предимно млади) хора, които са научили немски тук, дипломирали са се успешно и заминават за Германия, не предполагат, че ги чакат трудности - представят си всичко твърде райско. Заради това продължаваме да поддържаме нашата библиотека с най-разнообразни книги и медии - за да предоставяме информация за Германия. Провеждат се и лични консултантски разговори по линия на DAAD - Германската служба за академичен обмен. Има и доста родители, за които са живи спомените от някогашна Германия, в която всичко е добре и наред, по пруски. Затова обменът трябва да се насърчава. Ние продължаваме да получаваме средства, за да можем да каним учители, творци и библиотекари от България със стипендия в Германия. Този начин на пряк обмен е много полезен, особено за професионалното развитие на хората. Мисля, че същностното присъединяване на България към Европа, десет години след формалното, е стигнало много по-далеч, отколкото предполагат политиците.

ДВ: А колко висок, според Вас, е интересът към немския език у младите хора днес?

Е. Ветцел: От една страна той е добро средство за следване в Германия и за намиране на работа. Същевременно се радвам много, че знанието на езика увеличава възможностите да си намериш работа в България - при положение, че все повече фирми търсят специалисти с немски, ако работят съвместно с германски партньори. Знам, че търсенето расте, тъй като тези фирми редовно се обръщат към нас. Това са част от причините, които карат хората да учат повече немски. Но интересът не е само професионален - езикът е важен и за тези, на които не са безразлични германската философия, литературата и културата - сфери, към които интересът през последните години расте. Представете си нещата като един тъкан многоцветен килим: ако той е съставен от 10 цвята, един от тях - зеленият - е Гьоте-институт. Килимът между Германия и България е изтъкан здраво и стабилно и ние сме една част от него, макар и не основната.

ДВ: На финала на Вашия 5-годишен мандат в София, кое бихте определили като основното, което сте научили за България?

Е. Ветцел: Че можеш да се чувстваш добре, че хората могат да живеят добре и в страна, която постоянно се колебае между Севера и Юга, Изтока и Запада - имам предвид в исторически план. Определено мястото не е някоя голяма европейска метрополия, но не е също и някаква османска провинция - балканско е, постсоциалистическо. Има много аспекти и, въпреки всички историческа превратности, наследството от игото - независимо дали османско, руско или комунистическо - ражда нормална, спокойна и раздвижена култура.