Ердоган разбира само езика на грубия натиск

Не, това вече не е никаква тайна: малко след неуспешния опит за преврат в Турция на 15 юли 2016 година турските тайни служби MIT са предприели активни действия за залавянето на "враговете на страната" - също и извън държавните граници на Турция.

Не от вчера са обвиненията срещу турското правителство, че поддържа тайни затвори, в които систематично биват изтезавани привърженици на проповедника Фетхуллах Гюлен. От над две години редовно се появяват такива съобщения. Турските медии обичат да съобщават за поредния успех на Анкара, когато някъде в чужбина бъдат задържани привърженици на Гюлен.

Правителството се хвали с успехите на турските тайни служби, а независимите журналисти се опитват да разследват действията на турските тайни служби. Със сигурност може да се предположи, че това, което вече знаем за тях, е добре известно и на западните тайни служби. Но какво от това, че се знае? И какво предприемат западните държави, които явно познават истината? НИЩО!

Само „тиха дипломация" не е достатъчна

Страната-членка на НАТО Турция изглежда поддържа затвори за изтезания, отвлича предполагаеми "предатели на родината" по цял свят, а турските тайни служби MIT са все по-активни в чужбина. Но вместо да заяви ясна позиция и да повдигне открито въпроса, германското правителство залага на "тихата дипломация".

Една турска поговорка гласи: "Един приятел е длъжен да  каже истината, дори и да боли". Затова и партньорите на турския президент Ердоган трябва да му кажат болезнената истина право в очите. Вместо това те го плашат със спиране на преговорите за членство в ЕС - заплаха, на която всички в Анкара вече гледат с насмешка. Подобни изявления наливат вода в мелницата на Ердоган и неговите привърженици, защото това само потвърждава тяхното убеждение, че не са желани в християнския клуб.

В Турция за най-големи врагове смятат т.нар. "държавни изменници" – онези, които носят отговорност за неуспешния опит за преврат през 2016 година. Тяхното преследване междувременно се превърна в първа и основна задача за турския президент. Гюлен и неговото движение бяха обявени за враг №1 на турската държава. В Турция това е теза, срещу която никой не смее да протестира. В чужбина обаче не всички са убедени в правотата ѝ.

Той показа как се разговаря с Ердоган

Американският президент Доналд Тръмп беше този, който с бруталното си и отчасти дебелашко поведение показа как трябва да се подхожда към Анкара. Когато стана ясно, че Турция няма да освободи задържания американски пастор Ендрю Брънсън, Вашингтон реагира моментално. А Тръмп използва език, който се разбира и от турския президент Ердоган. Това е език, който сигнализира неотстъпчивост и натиск над правителството на ПСР – включително налагане на санкции и на наказателни мита за турските стоки. Икономическите последици от тези мерки на американците от миналото лято се чувстват осезаемо в Турция и до днес.

Турция трябва най-сетне да определи позициите си - да демонстрира желание за прозрачност пред  Запада, да закрие тайните затвори за изтезания и да спазва правата на всички задържани, вкл. и на привържениците на Гюлен. В противен случай не може да има никакво доверие между Запада и Турция. Нито сега, нито в бъдеще.