Ердоган си развързва ръцете

Президент на Турция все още е Абдула Гюл. Неговите функции като държавен глава са предимно представителни. Все пак турският президент има право да се намесва в политическите дела на страната, да връща закони и да разпуска парламента. Президентът разполага с ограничено право на вето и назначава част от високопоставените държавни служители. В общи линии обаче ръцете му са вързани.

Ердоган иска повече

Премиерът Ердоган иска да ги развърже, като промени конституцията. За целта обаче му трябва „мандат от народа”. Тоест, той се стреми да спечели днешните президентски избори с повече от 50% от подадените гласове. На своите привърженици той обещава нова конституция, която щяла да отвори „ново бъдеще” пред турците. Критични гласове обаче отбелязват, че това „ново бъдеще” се отваря най-вече пред самия Реджеп Тайип Ердоган, който няма право на четвърти мандат като премиер. Ако спечели президентските избори, той ще продължи да свири първа цигулка на турската политическа сцена. Защото с планираната промяна на конституцията Ердоган възнамерява сериозно да разшири правомощията на държавния глава.

За тази цел обаче победата в днешните избори не стига - нужно му е и мнозинство от две трети в парламента. Тъй че на следващите парламентарни избори неговата Партия на справедливостта и развитието трябва да спечели това мнозинство. Още не е ясно дали изборите ще се проведат по план догодина или Ердоган ще ги изтегли още тази есен – след като е избран за президент, разбира се.

Конкурентите

Основният му съперник на днешните избори е Екмеледин Ихсаноглу, кандидат на двете най-големи опозиционни партии и председател на Организацията на ислямските държави, в която членуват 56 страни. Ихсаноглу също е благочестив мюсюлманин и разчита да спечели гласовете на много консервативно настроени избиратели. Другият опонент на Ердоган, Селяхаттин Демирташ, ще бъде подкрепен главно от кюрдите и се очаква да спечели около 8 процента от гласовете.

Допитванията показват, че Ердоган навярно ще получи над 50%. За да осъществи амбициозните си цели, той се опитва да мобилизира колкото е възможно повече избиратели. Особени усилия премиерът полага за гласовете на турците в чужбина, които за пръв път имат право да гласуват и зад граница (преди датата на изборите), без да им се налага заради това да се прибират в Турция.

Най-важна група сред „чуждестранните турци” са онези близо милион и половина избиратели, които живеят в Германия. Опитите на Ердоган да ги активира в своя полза обаче не му донесоха очаквания успех: в Германия бюлетини пуснаха едва 8% от имащите право на глас.

Към ислямизация и демонтаж на демокрацията?

Колкото и да е популярен, Реджеп Тайип Ердоган си остава спорна фигура. Неговите критици се опасяват, че ако спечели изборите и успее да промени конституцията, той ще загърби светското наследство на основателя на съвременната турска държава Кемал Ататюрк и може дори отчасти да демонтира демокрацията и разделението на властите. Други смятат, че ще продължи ислямизацията на турското общество, на което и днес вече непрекъснато дава указания как да живее.

След бруталното насилие, с което бяха потушени протестите в парка Гези миналата година, широки слоеве от турското население също се настроиха срещу Ердоган. Тези нагласи се задълбочиха допълнително заради поведението на Ердоган след трагедията в една мина с много жертви и тежките обвинения в корупция срещу членове на неговото семейство. Ердоган наложи ограничения на свободата на събранията и свободата на словото, блокира Туитър и други интернет-портали, което също му навлече много критика както вътре в страната, така и от чужбина. Всичко това решително влоши шансовете на Турция за скорошно членство в ЕС.